Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— И все пак тук има нещо — упорито каза Стас, а аз кимнах в знак на съгласие, понеже се отнасях с уважени към хорската интуиция. Може би защото моята винаги ме подвеждаше.
— Утре сутринта ще посетим алкохолика Олег, може да се окаже, че това е същият онзи младеж. — Самата аз изобщо не вярвах в това и съдейки по всичко, Стас също не вярваше, та по тази причина той се подсмихна. В този момент забелязахме, че сме спрели пред входа на блока, в който живее Стас, и, изглежда, стояхме тук отдавна, заети да обсъждаме възможните версии, а ако Рита ни бе зърнала през прозореца, сигурно пак бе започнала да удря главата си в стената, опитвайки се да установи каква ли беда ни е сполетяла, след като не се качваме в апартамента.
Побързах да се прибера, за да я успокоя, но Рита изобщо не удряше главата си в стената, а си седеше в кухнята и рискуваше да се лиши от зрението си, тъй като разглеждаше едно списание на угасена лампа. На масата имаше десетина салати, а по средата й се мъдреше страхотна торта, по която бяха набучени свещи.
— Рожден ден ли имаш? — сепна се Стас, потресен от това изобилие.
— Не. Просто трябва да бъда полезна с нещо. Вие по цели дни търчите насам-натам, а аз ви храня. Има ли някакви новини?
— Колкото искаш! — махнах с ръка аз. — И нито една добра.
— Така си и знаех — въздъхна Рита. — През деня си полегнах за малко и сънувах умряла риба. Какви добри новини би могло да има след такъв сън!
— Не се разстройвай, ние само от един ден правим разследване, може пък да ни провърви!
— На тебе ли да ти провърви? — подсмихна се тя, а аз свих рамене.
В това време Стас си изми ръцете и се настани край масата. Въпреки неуспехите и късния час, апетитът му бе завиден.
Аз разказах на Рита за издирванията, които бяхме провели, тя подложи на известна критика нашата пипкавост, начина ни на мислене и липсата на свежи идеи, но тъй и не предложи свои. После си спомни за татко, който до този момент се намираше в неизвестност, и се разрева. А Стас съвсем неуместно заяви:
— Широката общественост твърди, че вие сте богати наследници.
Сълзите в очите на Рита моментално пресъхнаха. Помислих си, че в този миг ще се нахвърли върху Стас и ще го разкъса на парчета, защото мащехата ми не можете да понася никакви посегателства върху нашето богатство, пък и душевното й разположение бе много подходящо за такава постъпка, но вместо това, тя изведнъж кимна в знак на съгласие и каза:
— Ако ми помогнеш да се измъкна от тази история, ще получиш половината от моя дял. Кълна ти се пред свидетел.
— А делът ти голям ли е?
— Не е малък.
Много добре разбирах Рита, защото беше лесно да обещаеш онова, което нямаш, но изразът в очите на Стас не ми хареса особено, понеже май точно за него важеше определението алчен блясък, макар че в случая в тях направо пламтяха огньове.
Той сладострастно се усмихна, като в този момент, кой знае защо, гледаше към мен, а не към Рита, а аз въздъхнах тежко и също си спомних за татко.
Може би точно затова той ми се присъни. Ако умрялата риба беше на лоши новини, то аз трябваше да очаквам добри вести, защото в съня ми татко беше жив, здрав и весел. Лежеше си на едно островче със самотна палма в средата — обикновено така изобразяваха необитаемите острови: с хълмче, палма и подивял Робинзон, само че татко изобщо нямаше вид на подивял и беше напълно доволен, макар че всъщност ме назидаваше: „Маня, с какво се занимаваш? Всичко това ме тревожи. Аз съм твой баща и имам право поне на стари години да поживея спокойно, без да се треса от мисълта за конфискация, а ти ме притесняваш.“ „Извинявай, татко“ — измърморих аз, но в този момент се събудих и първо си помислих, че на леглото ми седи татко, но в този миг Стас каза:
— Изплаших ли те?
— Защо не спиш посреднощ? — избоботих. — В случай че те е хванала златна треска, искам да те предупредя, че Рита те лъже за всичко, за да работиш по-активно на попрището за нейното освобождаване от вероятната наказателна отговорност. Татко не ни остави нищо и дори и да е имал пари, ние нищо не знаем за тях, но много се съмнявам, че изобщо ги е имал, защото татко пиеше много и харчеше още повече. Той изобщо не обичаше да пести, тъй като…
— … се страхуваше от конфискация — подсказа ми Стас.