Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Случайно разразилата се буря спомогна за осъществяването на желанията на лорд-пазителя повече, отколкото би могъл да се надява и в най-смелите си мечти. Напоследък лорд-пазителят по-малко се боеше от мастър Рейвънсууд, защото според него младият човек имаше срещу него много по-страшно оръжие — възможността да възстанови правата си по законен път. Но макар сър Уилям да предполагаше с известно основание, че човек само в краен случай прибягва до отчаяни средства, той въпреки това не можеше да надвие у себе си тайния страх, когато се озова затворен сред стените на Улфс Краг, тази усамотена непристъпна крепост, като че ли специално построена за осъществяване на плановете за насилие и мъст. Студеният прием, оказан на него и дъщеря му от Рейвънсууд, и обзелото го смущение, когато трябваше да обяви на този разорен от самия него човек името си, усилиха още повече тревогата му; а когато сър Уилям чу как зад гърба му с грохот се затръшнаха вратите на замъка, в ушите му зазвучаха думите на пророчицата Алис: „Твърде далече стигнахте. Рейвънсууд са буйни хора, те ще изчакат своя час и ще ви отмъстят.“
Искрената сърдечност, с която след това Едгар изпълняваше задълженията си на гостоприемен домакин, поразсея страха, породен от това възпоминание, и сър Уилям не можеше да не забележи, че промяната в поведението на Рейвънсууд е предизвикана от очарованието и хубостта на дъщеря му.
Такива мисли минаваха нестройно в главата на сър Уилям Аштън, когато се озова в потайната стая на замъка. Железният светилник, почти празното помещение, наподобяващо тъмница, а не спалня, глухият, непрекъснат тътен на вълните, разбиващи се в скалата, върху която беше изграден замъкът — всичко това го навеждаше на тъжни и тревожни мисли. Не бяха ли тъкмо неговите ловки хитрини главната причина за разорението на рода Рейвънсууд? Лорд-пазителят беше користолюбив, но не и жесток и му беше болно да гледа причиненото от него разорение, както някоя състрадателна стопанка не понася кървавата гледка, когато колят овен или птица по нейно желание. Ала когато си помисли, че трябва или да върне на Рейвънсууд голяма част от отнетите му владения, или да направи бившия си враг съюзник и член на своето семейство, лорд-пазителят бе обзет от чувства, подобни на чувствата, които по всяка вероятност изпитва паякът, когато види как неговата паяжина, изплетена с толкова усърдие и вещина, бива унищожена с един замах на метлата. От друга страна, ако той предприеме решителната крачка, пред него неизбежно ще възникне съдбоносният въпрос — въпросът, който си задават всички добри съпрузи, блазнени от желанието да действуват самостоятелно, но които не са убедени дали ще получат одобрението на скъпата си половинка: „Какво би казала жена ми, какво ще каже лейди Аштън?“ В края на краищата сър Уилям взе решение, което често служи за убежище на слабоволевите хора: реши да следи събитията, да чака подходящия момент и да действува според обстоятелствата. Успокоил се с тази мисъл, той най-после заспа.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Имам за вас бележка и моля да ме извините, задето се осмелявам да ви я връча. Постъпвам така, воден от приятелски чувства, и се надявам, че тази моя постъпка не е обидна за вас, защото искам да бъда справедлив и към двете страни.