Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Кухненската врата се открехна. Жозефин се хвърли напред.

Александър провря глава в пролуката.

-    Чао до скив, Жо! - каза, без да я поглежда.

-    Довиждане, миличък.

Тя чу как се тресна входната врата. Чу гласа на Зое: „ама защо си тръгнаха? Още не бяхме доизгледали „Семейство Симпсън“.

Жозефин захапа юмрук, за да не завие от мъка.

На другата сутрин получи по пощата картичка от Антоан. С клеймо на пощата в Момбаса. Написана с дебел чер флумастер.

Честита Коледа, малките ми съкровища. Много си мисля за вас, много ви обичам. Аз съм добре, но ми е още рано да пътувам и да дойда при вас. Пожелавам ви новата година да е пълна с изненади, с любов и успехи. Целунете мама от мен. До много скоро.

С обич: татко.

Жозефин се взря в почерка: беше наистина на Анотоан. Той винаги едва драсваше ченгелчетата на „ж“-то, не си даваше труда да ги изпише, а „с“-тата бяха свити като стъпала на китайка, стегнати в бинтове.

Сетне премести поглед на пощенското клеймо: 26 декември. Този път не можеше да се каже, че е някакво старо писмо отпреди да загине. Тя прочете картичката няколко пъти. Насаме с почерка на Антоан. Шърли и Гари се бяха прибрали късно снощи, момичетата още спяха. Тя остави картичката на масичката в антрето и отиде да си направи чай. Докато чакаше да заври водата, облегната до бадемовозеления електрически чайник, за да не изпусне лекото бълбукане, в ума й изникна въпрос: защо Антоан не праща никакъв адрес или телефонен номер, на който да се свържат с него?

За втори път пишеше, без да посочи адрес. Каквото и да е: имейл, до поискване, телефонен номер, хотел. Да не би да се опасява, че някой ще го открие и ще му търси сметка? Толкова ли е обезобразен, че се страхува да не ги отврати? Ако живее в Париж, дали не изпраща писмата до приятелите си от „Крокодил Кафе“ в Момбаса, за да ги пускат те и момичетата да вярват, че е още там? Или всичко това е просто измама и той е мъртъв, настина мъртъв? В такъв случай... кой има интерес да ги кара да мислят, че е жив? И защо?

За да я плаши? Да й измъкне пари? Сега е богата жена. Поне така твърдяха вестниците, когато отразяваха успеха на книгата и не пропускаха да пишат за милионите, които авторката била спечелила.

Дали е разбрал, че тя е истинският автор на „Смирената кралица“? Ако не е умрял, чете вестници. Или ги е чел, когато се разрази скандала, който Ортанс предизвика по телевизията. В такъв случай можеше ли да има връзка между нападението, на което тя стана жертва, и „възкръсването“ на Антоан? Защото, ако нещо й се случеше, щяха да я наследят дъщерите й. Двете те и Антоан.

Превъртам, си каза, загледана как водата в чайника бълбука и прави балончета. Антоан е неспособен да стреля по заек! Да, обаче нежният, чувствителният мечтае за твърдост, за мъжественост, за начин да се измъкне от действителността, от напрежението, на което е подложен, от вечното си безсилие. Сегашното общество притиска хората и ги подтиква към прояви на насилие като единствена възможност да се докажат. Ако е разбрал за моя успех, може да го е възприел като лична обида. Аз, Жозефин, зареяна някъде в средните векове, която е държал в подчинение, успявам и се превръщам в живо предизвикателство, което той сравнява със серията от лични провали. Това подхранва у него чувство за малоценност и фрустрация, които не може да премахне, ако не ме премахне физически. Набързо направено заключение от ума на човек, притиснат от всички страни.