Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя отпи от чашата и направи гримаса. Горчив, ужасно горчив чай! Беше го оставила да се запарва прекалено дълго време.
Телефонът в кухнята звънна. Подвоуми се дали да вдигне. Ами ако е Антоан? След като знае адреса, би следвало да знае и телефонния им номер. Не, не! Нали не фигурирам в указателя! Успокоена, тя вдигна слушалката.
- Сещате ли се за мен, Жозефин, или сте ме забравили?
Лука! Тя отговори с весел глас:
- Добър ден, Лука! Как сте?
- Колко сте учтива!
- Добре ли прекарахте празниците?
- Мразя това време на годината, когато хората смятат, че са задължени да си разменят целувки, да пекат гнусни пуйки...
Отново почувства вкуса на пуйката, затвори очи. Десет минути и половина усещане за разцепила се на две Земя, за скоростно щастие.
- Посрепщах Коледа с една мандарина и консерва сардини.
- Съвсем сам?
- Да. Така съм свикнал. Мразя Коледата.
- Понякога човек променя навиците си... Когато е щастлив.
- Колко вулгарно звучи!
- Както кажете...
- А вие, Жозефин, личи си, че за вас Коледата е била щастлива. .. - рече той със зловещ глас.
- Казвате го така, все едно не го мислите.
- Напротив, точно това мисля, Жозефин, познавам ви. Въодушевявате се от най-дребното нещо. А и спазвате традициите.
Тя се престори, че не забелязва снизходителния му тон. Не желаеше да влиза във война, искаше да разбере какво става в душата й. Нещо се разпадаше. Откъсваше се. Изсъхнало старо парче от сърцето. Тя разказа за огъня в камината, за блесналите очи на децата, за подаръците, за изгорялата пуйка, спомена дори за пълнежа с извара и сливи, сякаш предизвикваше някаква пикантна опасност, а всъщност усещаше само чувство на прелестно лукавство, на нова свобода, която избуяваше в нея. Осъзна, че вече няма никакви чувства към Лука. Колкото повече тя говореше, толкова повече той избледняваше. Красавецът Лука, който я разтреперваше, когато хващаше ръката й и я пъхаше в джоба на палтото си, се разтваряше като силует в мъглата. Влюбваш се и един ден се оказва, че вече не си влюбена. Кога ли бе започнало това разлюбване? Спомни си много ясно: разходката им край езерото, разговорът на момичетата, които тичаха за здраве, лабрадорът, който се изтръскваше от мазната вода, Лука, който не я слушаше. Именно в онзи ден любовта им изтля. Целувката на Филип при печката беше направила останалото. Неусетно за самата нея беше преминала от един мъж към друг. Беше свалила красивите одеяния от Лука и ги беше облякла на Филип. Любовта се беше изпарила. Ортанс се оказа права: отклоняваш се за миг, долавяш нещо и вече не ти се свива стомахът. Значи е било само илюзия, така ли?
- Искате ли да отидем на кино? Свободна ли сте довечера?
- Ами... Ортанс е тук и ми се ще да се възползвам, докато...
Той помълча. Беше го засегнала.
- Добре. Обадете ми се, когато сте свободна... ако не изникне някое по-интересно занимание.
- Лука, моля ви, съжалявам, но тя не си идва много често и...
- Ясно: нежното майчино сърце!
Подигравателният му тон нервира Жозефин.
- Брат ви по-добре ли е?
- Няма промяна...
-А...
- Не се чувствайте задължена да проявявате интерес към него. Учтивостта ви е прекалена, Жозефин. Прекалена, за да е искрена...
Тя почувства как гневът пламва в нея. Той се беше превърнал в натрапник, с когото нямаше желание да разговаря. Това чувство беше ново за нея и тя го прие с учудване и известна самоувереност. Можеше да подсили гнева и да го превърне в лост, който да изхвърли извън борда натрапника. Един мъж в морето на нейното безразличие. Тя се поколеба.
- Жозефин? Ало, там ли сте още?
Тонът беше подигравателен, небрежен. Тя си даде кураж и натисна лоста.
- Имате право, Лука, брат ви, който не ме нарича другояче освен „жалка глупачка“, а вие го намирате за съвсем нормално, изобщо не ме интересува!
- Той страда, не е в състояние да се приспособи...
- Това не пречи да ме защитите! Тъжно ми е, че никога не ме защитавате. А на всичко отгоре ми предавате всичките му изказвания по мой адрес. Сякаш изпитвате удоволствие да ме унижавате. Не ми се нрави поведението ви, Лука, това искам да кажа.
Думите се лееха, сякаш ги беше държала прекалено дълго затворени. Сърцето й блъскаше в гърдите и ушите й пламтяха от вълнение.
- Аха! Благочестивата монахиня се заинати!
И той започваше да говори като брат си.
- Довиждане, Лука... - каза тя, изчерпала красноречието си.
- Обидих ли ви?
- Мисля, че повече няма смисъл да си звъним. - Тя почувства, че набира височина. Повтори с желание думите й да прозвучат с необходимото безразличие и тежест, от което буквално се опияни: -Довиждане. - И затвори.