Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Има и друго — продължи Чарлс. — Полицията може да обвини Сандра в съучастие. Ако се стигне до съдебен процес, хонорарът за защитата й ще възлезе на неколкостотин хиляди, а може би и на милион долара. Абигейл вече обеща да поеме разноските. А ние не можем да си позволим да изпуснем толкова много пари, просто ей така…
— Не зная — поколеба се тя.
— Кейт, в рамките на месец-два „Манинг & Андерсън“ ще избере своя нов старши партньор… Ако поемеш Сандра, това ще ти даде допълнително предимство пред Лорин… Не забравяй, че Сандра все пак е Д’Арси! — Усмивката му беше топла и едновременно с това убедителна. — А старшите партньори трябва да покажат, че притежават достатъчно качества да носят тлъсти хонорари на фирмата и на самите себе си, нали? Не бива да се отказваш от нещо, което носи очевидни облаги за всички в тази кантора…
Двойствеността на посланието никак не й хареса. Ако искаш това, направи онова… Замисли се, очите й се насочиха към небостъргачите на Сенчъри билдинг отвъд прозореца. Залогът е голям. На карта е поставено не само нейното бъдеще, но и това на Сандра…
Докато беше прокурор, нещата изглеждаха прости и ясни: работи за държавата и от нейно име се бори жертвата на съответното престъпление да получи възмездие. В частната практика обаче нещата не изглеждаха толкова категорични. Адвокатът по наказателни дела често защитава човек, който е виновен. Ами ако се окаже, че и Сандра е виновна? Ако наистина е влязла в заговор за убийството на мъжа си? Кейт не беше сигурна как би се почувствала в подобна ситуация. Съвсем не беше приятно да се окаже защитник на виновен клиент, при това точно преди изборите за местна законодателна власт. Нали една от основните точки в предизборната кампания е именно твърдата ръка срещу престъпността?
— А как според теб ще се отрази на кариерата ми един изгубен процес? — попита най-сетне тя.
— Ако вложиш цялото си умение, всичко ще е наред — отвърна Чарлс.
Много го бива да заобикаля конкретните въпроси, въздъхна в себе си тя.
— Между другото, скарах се много сериозно с Диксън — подхвърли той.
— Защо?
Той накратко й разказа за срещата със зет си.
Кейт се замисли, после вдигна глава.
— А ако се окаже, че Тео е замесен в убийството на брат си?
— Какво те кара да мислиш така?
— Не съм сигурна в нищо — вдигна ръце тя. — Просто имам впечатлението, че около това завещание се вдига прекалено много шум… И това ме кара да допускам, че залозите са големи…
— Възможно е — кимна Чарлс, после тръсна глава. — Но сега зная едно — ти трябва да поемеш случая. Както за благото на фирмата, така и заради личната си кариера.
Филип Уайт влезе в сградата на областната прокуратура веднага след Мадлин. Видя я да се спира за малко при дежурния полицай, лицето на човека светна от задоволство. Много я бива в контактите, рече си той. Достатъчно е само да се усмихне и да подхвърли две-три думи, за да спечели хората на своя страна. Веднъж сподели това с нея, а тя само сви рамене и каза, че у всеки човек има стремеж към разбиране…
Днес изглежда страхотно, рече си той, докато оглеждаше стройната й фигура. Носеше червена рокля, морскосин жакет от фина вълна се полюшваше в свивката на ръката й, стиснала задължителното кожено куфарче.
Спомняше си много случаи, при които в тази сграда пристигаха недоволни от получената призовка свидетели, бесни от дългото висене из коридорите. Но озовали се в кабинета на Мадлин, тези хора изведнъж се улавяха, че разговарят с нея по въпроси, които изобщо не са имали намерение да обсъждат… Към това трябва да се прибави и доверието, което унижените и психически нестабилни жертви на различни престъпления моментално изпитваха към младата прокурорка…
— Това си е дар божи — споделяше Филип с колегите си. — Мадлин е в състояние да разприказва дори камък…
Мислите му се върнаха в настоящето. Ускори крачка и хвана вратата пред нея, на която пишеше „Само за служители“.
— Благодаря, Филип — топло му се усмихна Мадлин.
Тръгнаха заедно по дългия коридор. Една врата се отвори, в процепа надникна главата на Гари Сътър.
— Мадлин! — повика я той.
— Извинявай — спря се тя, извърна се към Филип и подхвърли: — Ще се видим по-късно.
Загледан в отдалечаващата се фигура, Филип усети как сърцето му се изпълва с тъга. Едно е когато търпеливо я чакаш да забележи чувствата ти, но съвсем друго — когато я гледаш как затъва с човек, който изобщо не я заслужава, въздъхна с горчивина той.