Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Тя го загледа открито, опитвайки се да пробие черупката, с която сякаш се бе покрил. Мислеше си, че той не чува, но това не беше вярно. Всяка нейна дума беше проникнала дълбоко в душата му и бе заседнала там, избуявайки като плевелите в мрака на разума му. Той повдигна очи — мяташе се безпомощен в безмилостната хватка на тъмните мисли, бушуващи в него. Как беше възможно жена, толкова прекрасна, която на външен вид да е олицетворение на чистотата, да се окаже толкова мръсна? Тя го беше принудила да съгреши, да изложи на опасност душата и мисията си. Беше разбудила у него чувства, които до този момент успешно бе потискал, макар и с толкова мъка. Сърцето му подскочи при мисълта какво всъщност се бе случило току-що. Тя го бе подтикнала да покаже уязвимостта си и го бе унижила. Кръвта нахлу в лицето му, докато си припомняше срама си: точно в момента, когато трябваше да проникне в нея като победител, мъжествеността му беше изневерила. Само за няколко секунди силата и жизнеността му се бяха превърнали в безсилие и импотентност и той знаеше, че тя му се присмива в душата си, сравнявайки го с безбройните му предшественици, които са я любили и… задоволявали. Изведнъж Наваи усети как го сграбчват клещите на собственото му отчаяние. Той вече бе изгубил контрола върху вихъра на мислите си и знаеше единствено, че тя ще го доведе до още по-големи грехове. Внезапно проумя, че й е разкрил прекалено много, че тя вече знае достатъчно и се е превърнала в опасност за делото му. Ако мисията му не успееше, тя можеше да проумее какво се е случило и щеше да извести американските власти. И те щяха да направят нужните заключения, за които тя нямаше необходимата информация. Мисълта за мисията му отново зае централно място в съзнанието му. В никакъв случай не можеше да допусне тя да бъде застрашена, по какъвто и да е начин. Беше длъжен да поправи злото, което бе сторил, на всяка цена.
Дясната й ръка сграбчи неговата и я задържа; топлината на телесния им контакт го върна обратно при нея. Тя го желаеше, възбудата й бавно пълзеше по тялото й към слабините. Повдигна лявата си ръка и с нежно движение погали бузата му, привеждайки се да го целуне по устата. Ръцете му сами се раздвижиха, подчинявайки се на безмълвното й желание. Първоначално се спуснаха към стройната й талия, после поеха към гърдите, шията, лицето. Бавно и нежно той погали бузите й и разроши косите й с връхчетата на пръстите си. Тя леко се отдръпна и го погледна в очите, виждайки в тях и силното му желание, и болката от огромна загуба. Но още преди да отмести погледа си, очите му се промениха и по гръбнака й пробягна ледена тръпка. Те станаха студени и безстрастни и в същия миг тя проумя, че гледа в очите на палача си. Обзе я панически страх, но тялото й остана безмълвно към отчаяните призиви на разума, докато дланите му бавно се придвижваха към гърлото й.
Дори когато пръстите му се впиха в нежната й податлива плът, Наваи не откъсна погледа си от нейния. Ръцете му се стегнаха като стоманено менгеме. Тя не можеше нито да плаче, нито да моли за помощ. Краката й заритаха, а ръцете направиха безнадежден опит да разтворят безжалостната му хватка; той не отслабваше натиска си. И когато тялото й омекна под ръцете му, той се сгромоляса върху нея в гротескна пародия на прегръдка. Очите й се разтвориха още по-широко с няма молба за пощада. Крайниците й все по вяло правеха опити за съпротива и само след секунди движенията й изведнъж секнаха и тялото й застина безжизнено под неговото.
Той дълго лежа върху нея, също като някой любовник с изразходвана страст, който все още не може да събере сили да се откъсне от източника на полудата си. Но дори когато се надигна от нея, не можа да откъсне очи от лицето й; чертите й бяха намерили покой в смъртта, придобили последната красота, непостижима приживе.
Намери дрехите си и се облече. Миг преди да излезе от стаята, погледът му се спря на тоалетната масичка в ъгъла на стаята. Той се приближи до нея, взе едно червило, написа на стената над леглото й с големи букви една-единствена дума на арабски и захвърли червилото. На вратата се обърна и огледа стаята за последен път. Измачканите скупчени чаршафи, дребното тяло, застинало сред тях, червените букви върху стената — всичко това го върна към спомена за една друга такава стая с друга жена, която беше убил. Споменът за Техеран облекчи напускането му. Мозъкът му бе успял да се отърси от замайването и той отново бе станал предишният Наваи. Навън се развиделяваше първият ден на мисията му.