Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи до леглото и седна до него, уханието на тялото й чак задави ноздрите му. Тя се вгледа в очите му, видя, че са изпълнени с мъка и болка, които не можеше да разбере, после отново се приведе да го целуне, поемайки ръката му и захлупвайки дланта му върху малката си гръд. Той усети как зърното набъбва под пръстите му. Тя му помогна да се съблече; ръцете му се тресяха, пръстите не смогваха да се справят с копчетата. Когато и той остана гол, тя се отпусна по гръб на леглото, привлече го нежно до себе си и прошепна:
— Ела. — Горещият й дъх опари ухото му.
Меката светлина изпъстряше крайниците й със светли и тъмни сенки. Ръцете му сякаш сами се отправиха да я погалят, независимо от тялото му, без отегчението на заучени и уморени ласки. Първоначално тя се стегна, после се отпусна; всяко движение на дланите му излъчваше удивлението и насладата, които изпитваше в момента. Непохватната му нежност за нея беше много по-възбуждаща, отколкото ловките движения на опитен любовник. Тя впи очите си в неговите, извърна тялото си и положи ръка върху слабините му; пръстите й обхванаха члена му и започнаха ритмично да го галят. Той изплака от изненадващото наслаждение на ласката й и се търкулна върху нея, целият само инстинкт, жадуваше единствено да я сграбчи в прегръдките си и да проникне в нея.
Нежните й пръсти внимателно го подпомогнаха. Обаче напрежението от последните дни и часове си каза думата и той свърши за миг в бърз, разтърсващ оргазъм. Изтощен, преуморен и неуспял да проникне докрай в нея, той се изтърколи в другия край на леглото и заплака. Вълна след вълна го разтърсваха стоновете на смут и обезсърчение; Фатиме лежеше до него и нежно галеше гърба му, шепнейки името му.
Накрая той се изправи и седна в леглото. Сълзите му бяха спрели, разумът се бе избистрил.
— Не се тревожи — произнесе тя меко и окуражаващо. — Пак ще се опитаме, по-късно тази нощ или сутринта, няма значение. Следващия път всичко ще бъде наред, ще видиш.
Тя направи пауза; очите й го потърсиха, ръката й не изпускаше неговата.
— Това ти беше за пръв път, нали? — запита тя, чудейки се как е възможно мъж на неговите години да остане толкова неопитен.
След сякаш цяла вечност той кимна.
— Да.
И само това. Нищо друго: нито коментари, нито обяснения. Настана тишина и дълго време измина преди той да впие напрегнато поглед в лицето й.
— Аз не съм първият мъж, с когото си била, нали? — запита той, макар и да знаеше предварително отговора.
Тя отвърна на погледа му, после уморено поклати глава.
— Имаше ли много преди мен? — продължи той. — С много мъже ли си спала?
Тя извърна очи и кимна; гласът й беше едва доловим.
— Да.
С тази единствена дума сякаш го зашлеви през лицето. Той не можеше повече да я гледа. И когато след малко думите й започнаха да долитат до съзнанието му, равни и лишени от всякакъв живот, му се прииска внезапно да запуши и двете си уши така, че да ги заглуши завинаги. Но ръцете му висяха безволеви и безжизнени, прекалено тежки, за да ги повдигне.
— Преди три години пристигнах тук със съпруга си — започна тя. — Той беше много по-възрастен от мен, над петдесетте. Баща ми го познавал още от детските му години и още оттогава се били разбрали, че аз ще бъда негова съпруга. Оженихме се, когато бях на петнадесет години. Тогава не знаех нищо за мъжете и бях абсолютно неподготвена за това, което последва. Той беше същински звяр, единствено го интересуваше той да се задоволи и толкова. Но след като пристигнахме тук, той бързо започна да губи интерес към мен. Не си взе други съпруги, но беше достатъчно богат, за да си позволява и други жени. Не беше тайна, никога не е правил опит да го скрие от мен.