Последният убиец

Тя спря за малко с очи озарени от вътрешната болка, която думите й бяха изнесли на повърхността. Погледът му отново се бе върнал върху нея, но той не го осъзнаваше.

— Прекарваше времето си в офиса, работеше върху сделките, заради които бе дошъл тук. По цели дни оставах сама у дома. Не ми позволяваше да излизам никъде сама, беше изключително старомоден в това отношение. Но наблизо в Джорджтаун живееха и други индонезийки и аз започнах да прекарвам времето си с тях. Те бяха мои връстнички или малко по-големи. Първоначално идваха само те, но след известно време открих, че няма нищо лошо в това да излизаме заедно, да пазаруваме, да ходим на ресторант, дори да разглеждаме местните забележителности. Бях свободна. Можеш ли да разбереш какво означава това? Ти си мъж, ти открай време познаваш единствено само свободата, как би могъл да си представиш какво е да си роб?

Той не отвърна нищо, само продължи да гледа право пред себе си като човек, потънал в мечти. Тя дори не беше сигурна дали я слуша, но продължи.

— Исках да посещавам различни места, да бъда напълно независима, но английският ми беше много лош. Никога до този момент не бях вземала уроци. Така че една от приятелките ми уреди нейният учител да посещава и мен. Той беше младеж, последна година в университета, и идваше вкъщи, когато съпругът ми отсъстваше. Плащах му с парите, които получавах да си купувам дрехи.

Отначало бяхме много официални един към друг, но с течение на времето английският ми започна да се подобрява и започнахме да се радваме на компанията си все повече и повече. Беше забавен и непрестанно ме разсмиваше. С такова нетърпение очаквах дните, когато имахме урок, че понякога се събуждах посред нощ и не мигвах до сутринта само защото същия ден щях да го видя, и обмислях нещата, които щях да му кажа. Не беше някакъв красавец или мъдрец, но беше мил и с добър характер, и аз започнах да го обиквам. Един ден, това беше преди две години, през зимата, той се върна за ръкавиците си, беше ги забравил. Завари ме, че плача, защото си беше отишъл. Не казах нищо, не беше необходимо — той разбра. След това идваше често, понякога се любехме, а друг път просто си седяхме и само разговаряхме. Но не внимавахме и аз забременях. Съпругът ми разбра какво е станало. Не беше лягал с мен от месеци, така че всичко беше ясно. Мисля, че онова, което го разгневи най-много, беше фактът, че друг мъж бе успял там, където той бе повече от безсилен — да ме дари с дете. Беше готов да наеме убиец да ме убие, но приятелките ми се намесиха и го убедиха да не прави това. Три пъти произнесе пред свидетели думите, които се казват при развод, и вече не бяхме съпруг и съпруга. Оказа се толкова просто. Още същата нощ хвана самолет за Джакарта. Следващата седмица научих, че баща ми се отказал от мен. Нямах вече и дом, където да се завърна. Къщата беше продадена и бях принудена да се нанеса при Пол, любовника ми.