Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
22.
Вашингтон
19 ноември 1979 година
Рано сутринта в понеделник във Вашингтон се получи телеграма. Беше изпратена от Техеран само преди минути и адресирана до Държавния департамент. Минута по-късно куриер на мотоциклет изскочи от сградата на главното пощенско управление и препусна на запад по Авенюто на конституцията, после на север, докато навлезе в отсечката, водеща към моста „Теодор Рузвелт“. Само няколко секунди по-късно тичешком изкачваше стъпалата на Държавния департамент. Всичко беше изключително необичайно и изминаха още петнадесет минути преди телеграмата да легне върху бюрото на държавния секретар. Той я прочете два пъти, вдигна слушалката на един от трите вътрешни телефона и помоли да го свържат с Артър Пайк, директора на отдела по иранските работи. Пайк вече работеше в залата по иранската криза, организирана преди две седмици за двайсет и четири часово наблюдение на ситуацията със заложниците. Той остави заместника си на пост и забърза към офиса на Сайръс Ванс. Секретарят вече го чакаше с телеграмата в протегнатата си ръка.
— Артър, току-що получихме това от Техеран. На английски е, но ми трябва мнението ти. Да не е някаква разигравка?
Пайк внимателно прочете телеграмата.
„Готови да се договорим, независимо от революционния съвет за освобождаване на заложниците посредством водачеството на муджахидините стоп Уредете среща на представителя на муджахидините Вашингтон Хюсеин Наваи с президента Картър да обсъдят условията стоп Наваи инструктиран да преговаря единствено с президента Картър стоп Упълномощен да подпише съглашение от мое име стоп Наваи ще пристигне в държавния департамент понеделник сутринта стоп Потвърждение на статута му ще бъде осигурено от аятолях Саид Али Марвдашти стоп Подписано Мехди Али Мехдави Хани.“
— Кой е този Хани? Чувал ли си за него?
Пайк кимна.
— И преди съм чувал името му, но едва тази събота научих кой е всъщност. В събота иранците оповестиха имената на четиринадесетте членове на революционния съвет, които поеха управлението на страната на 8 ноември, след като Базарган и кабинетът му подадоха оставка. Сред тях беше аятолах Мехдави Хани, членът, който отговаря за комитетите на Хомейни.
— А Марвдашти?
— Не ми е известно много. А и никой не знае. По всичко личи, че дълго е живял в Наджаф в Ирак, където е бил помощник на аятолах ал-Касим ал-Мусави ал-Кхуи, върховния вожд на шиитския свят. Бил е в близък контакт също и с Хомейни, докато е бил в Ирак, и е бил изпратен от него в Иран да подпомогне координацията на движението срещу шаха. Не е член на революционния съвет, но съм чувал слухове, че е по-влиятелен от много други.
— Добре. А с Наваи какво е положението? В телеграмата се казва, че той е тук във Вашингтон и представлява муджахидините. Срещал ли си се с него?
— Не, сър, не съм. В действителност до този момент не бях чувал за него, нито дори, че в града има представител на муджахидините.
— Дали не е прикрепен към иранското посолство?
— Съмнявам се, сър. Знаем отлично състава на персонала им, а той определено не включва официални представители на муджахидините. А съдейки по подреждането на думите в телеграмата, считам, че цялата работа се върши извън официалните канали.
— Тогава как е била предадена телеграмата?
— Точно там е работата, сър. Ако е била официално одобрена, би трябвало да мине през официалните канали, сиреч през посолството както обикновено. Защо са избрали телеграма? Предполагам, че имат свой човек в телеграфната станция и че в Техеран не разполагат със запис на съдържанието.
— Правилно, след като е неофициално. А сега, какво ви е известно за връзките на Хани с муджахидините?
— Нищо. Ще проверя всичко, което е възможно. Не открия ли нищо в архива, може би нашите хора в Лангли ще имат някъде нещичко. Надявам се да изникне нещо при нас, но вие разбирате, че ние просто не сме в състояние да се доберем, до каквато и да е актуална информация от Иран. Ако имаме късмет, британците може да изровят нещо от архивите си, но едва ли ще имат нещо повече от нас, а хората им в Иран понастоящем едва ли са в по-добро положение от нашите за събиране на разузнавателна информация.