Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Защо притваряш очи? — Гласът й сякаш достигаше до ушите му от много далеч. Той отвори очи и срещна засмения й поглед.
— Мислех — отвърна той.
— За какво?
— Защо искаш да знаеш?
Последва пауза. Тя не откъсваше очите си от неговите.
— Ти ме заинтригува. И едновременно с това ме озадачаваш. Странен си. Бих искала да знам мислите ти, твоите тайни.
Той не произнесе нищо. Чувстваше се така, сякаш тя можеше да надзърта в него, сякаш в очите му беше издигнат прозорец, през който тя можеше да прочете и най-съкровените му мисли. Всичките му тъмни спомени изплаваха на повърхността, надигащи се сякаш да го погълнат: горещото слънце, изпепеляващо безмилостно добивите им година след година; жестоката беднотия на фермата и чудесната къща на земевладелеца в града; баща му състарен и уморен, загубил всякакво желание за живот; майка му, отпусната и изхабена на петдесет години; тримата му братя и сестра му, умрели от глад още в детството, а измършавелите им телца върнати на пясъците на пустинята; лешоядите, кръжащи над пустите кули на безмълвието всеки ден в търсене на мърша; срещата му с молла Ахмад; годините на болка и жертви, довели го тук, където само дни го деляха от смъртта му. Какво ли щеше да си спомни в мига на смъртта си? През целия си живот не беше виждал нищо по-красиво от жената, седнала от другата страна на масата.
— Ти пак си някъде далеч — каза тя. — Мисля, че трябва да тръгваме. Не можем да останем тук цяла нощ. Ще ме изпратиш ли до вкъщи? Тук в Америка това е обичай, защото улиците са много опасни за жените. Сега е тъмно и не искам да се връщам сама. Не съм далеч, само на две крачки от ислямския център, на Уайоминг Авеню.
Очите й сякаш танцуваха, приканвайки и него да направи същото. Той не произнесе нищо, но когато се надигна и тя също се изправи, не я прогони. Плати сметката на касата и двамата излязоха заедно в ледената зимна нощ. На вратата Наваи се обърна и погледна към ресторанта. Беше очаквал да види погледите на всички посетители, забити в гърба му и в компаньонката му. Но никой не гледаше, нито пък се вълнуваше кога е дошъл и кога си е отишъл, нито пък дори кой е.
Вървяха бавно по Белмонт Роуд и след малко завиха на изток към Уайоминг Авеню. Ехото от стъпките им отекваше в мрака по замръзналите тротоари. Тя беше толкова дребничка, че той се чувстваше като някакъв гигант редом с нея, неловък и объркан. Докато крачеха, той й разказваше за себе си, за Язд и родителите си. Но имаше толкова много, което нямаше правото да й разкаже, толкова много осъдено да остане вечна тайна. А най-лошото бе, че нямаше право да й сподели, че тя крачи с един вече мъртъв човек.
Когато стигнаха апартамента й, той се позабави, докато тя измъкне ключа от чантата си и отвори вратата. Не искаше нищо, не очакваше нищо. Знаеше единствено, че не ще понесе раздялата. Тръгнеше ли си, обратен път нямаше. Утрешният ден бележеше началото на плана; в сряда, най-късно в края на месеца, той щеше вече да е мъртъв.
Тя се обърна към него, малко изплашена от унесения му вид.
— Ти си замръзнал — изрече тя. — Влез вътре, стопли се, преди да тръгнеш.
Нищо друго вече нямаше значение за него, освен да бъде с нея. Дори и надеждата за рая трепкаше като угасващ мираж. От детските си години беше учен, както и безбройните поколения на неговия народ, че мъжете и жените са като магнита и желязото. Вече знаеше какво са имали предвид учителите му. И нямаше сила да се съпротивлява на привличането. Някакъв безкрайно могъщ магнит го дърпаше към нея. Той прекрачи прага и затвори вратата.
Апартаментът й се намираше на втория етаж. Беше топъл и сияен, с мебели и багри, белязани от личността й. Той неловко застана в средата на всекидневната, несигурен какво да каже или как да постъпи. Тя се засмя и посегна към палтото му. Той го съблече и й го подаде. Тя му посочи да седне в едно голямо червено кресло до прозореца и той се подчини като послушно дете. Очите му я последваха, докато излизаше от стаята да окачи пантата.