Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Сам — започнах аз и очите ми се напълниха със сълзи. Опитах се да му благодаря, но думите заседнаха на гърлото ми. Какъв късмет, че имах толкова верен приятел като Сам!
— Стига, Суки, не плачи — каза той. — Ще разберем какво се е случило с Джейсън и ще намерим начин да върнем паметта на Ерик — той изтри сълзите от бузите ми с палец.
Стояхме далеч от останалите и нямаше кой да ни чуе, но аз пак хвърлих бърз поглед наоколо.
— И тогава — мрачно продължи той — ще можем да го отведем обратно в Шривпорт, където му е мястото.
Тук предпочетох да замълча.
— Каква беше думата ти за днес? — попита той и отстъпи крачка назад.
Усмихнах се през сълзи. Сам много харесваше календара ми „Дума на деня“ и редовно ме питаше какво ми се е паднало.
— Тази сутрин не съм го поглеждала. Вчерашната беше „бъркотия“.
— Няма страшно, Суки, ще намерим начин да те измъкнем от тази бъркотия — усмихна се той.
Когато доброволците се разделиха на групи, с изненада установих, че Сам не беше единственото свръхсъщество с двойствена природа в спасителния отряд. Имахме подкрепления чак от Хотшот — Калвин Норис, племенницата му Кристъл и още един мъж, който ми се стори смътно познат отнякъде. Тримата стояха настрана от останалите. Разрових се в паметта си и внезапно се сетих, че вторият мъж бе съседът, който живееше през няколко къщи от дома на Кристъл. Мъжът, когото видях да излиза от бараката в двора си. Първо се спомних гъстата му светлоруса коса, а когато видях грациозните му движения, всичките ми съмнения отпаднаха. Кевин назначи преподобния Джими Фулънуайлдър за стрелец към тяхното трио. При други обстоятелства бих се смяла до припадък на странната комбинация от трима върколаци и един свещеник.
Не ми оставаше нищо друго, освен да предложа себе си като пети член на групата.
Тримата върколаци от Хотшот ми кимнаха сдържано, а Калвин Норис ме изгледа многозначително със златистозелените си очи.
— Това тук е Фелтън Норис — каза той и кимна към върколака до себе си. (В Хотшот всички ли носеха едно и също фамилно име?)
Кимнах на Фелтън, а с Джими Фулънуайлдър — сивокос мъж около шейсетте — се здрависах.
— Аз естествено познавам госпожица Суки, но за останалите не съм много сигурен. Казвам се Джими Фулънуайлдър, пастор на Баптистката църква на Великата любов — каза той и се усмихна на всички.
Калвин изслуша информацията с учтива усмивка, Кристъл изгледа пастора с насмешка, а Фелтън Норис доби още по-мрачно изражение. Странен тип беше този Фелтън, дори и за върколак от подобно селище. Гъстите му тъмни вежди и още по-тъмните му очи рязко контрастираха със светлата му коса. Лицето му, широко около скулите, внезапно се стесняваше надолу и караше устните му да изглеждат още по-тънки. Въпреки едрото си телосложение Фелтън се движеше леко и безшумно, а когато влязохме в гората, аз осъзнах, че това е особеност, характерна за всички представители от Хотшот. В сравнение с тримата Норис аз и Джими Фулънуайлдър изглеждахме като тромави слонове.
Затова пък пасторът носеше 30-калибровата си пушка така, сякаш знаеше как да си служи с нея.
Следвайки инструкциите на Кевин, застанахме в редица с протегнати встрани ръце, опрели върховете на пръстите си, за да определим дистанция помежду си. Кристъл стоеше от дясната ми страна, а Калвин — от лявата. Останалите групи направиха същото и спасителният ни отряд бе готов да започне придвижването си във ветрилообразна форма, следвайки извивката на езерото.
— Запомнете кои са членовете на групата ви — извика Кевин. — Не можем да си позволим да губим още хора в гората. Да тръгваме!
И тръгнахме. Започнахме да сканираме в равномерно темпо всеки сантиметър земя под краката си. Джими Фулънуайлдър — човекът с пушката — вървеше на две крачки пред нас. Разликата в уменията за ориентиране в горски условия, която съществуваше между мен, тримата Норис и пастора, веднага се набиваше на очи. Кристъл сякаш плуваше през шубраците, без да й се налага да ги гази или избутва настрана. Джими Фулънуайлдър, страстен ловец и опитен планинар, се чувстваше като у дома си в гората и със сигурност забелязваше знаци, които на мен ми убягваха, но в движенията му липсваше животинската грациозност на Калвин и Фелтън. Те се плъзгаха напълно безшумно между дърветата като същински призраци.
По едно време неволно се озовах насред някакви бодливи увивни храсти и в следващия миг усетих две здрави ръце на кръста си, които с лекота ме пренесоха над препятствието. Калвин Норис внимателно ме постави обратно на земята и се върна на мястото си още преди да съм успяла да ахна. Цялата маневра приключи толкова бързо, че едва ли направи впечатление на някого. Джими Фулънуайлдър — единственият, който би се изненадал от това, — вървеше напред, а останалите не ни обърнаха никакво внимание.