Авемпарта

Нов спор се разрази близо до портата, където висеше списъкът с претендентите. Ариста видя няколко мъже да се дуелират сред облаци прах.

- Кои са този път? - поинтересува се Моувин. По-възрастният Пи-къринг се облягаше на дървената стена. Носеше семпла широка туника и меки обуща. Това бе Моувин, когото си спомняше - безгрижното момче, предизвикващо я на дуели с пръчки, когато тя се извисяваше на един фут

над него и можеше да го помете, в дните когато бе имала родители и най-голямото й предизвикателство бе да накара Ленар да ревнува.

- Не съм сигурен - отвърна Фанън, хвърляйки поглед надолу. - Струва ми се, че един от тях е сър Ерлик.

- Защо се бият? - попита Ариста.

- Всеки иска да е по-напред в списъка - обясни Моувин.

- Това е безсмислено. Няма значение кой ще тръгне първи.

- Има, ако човекът преди теб убие зверчето.

- Но само наследникът може да убие звяра.

- Наистина ли смяташ така? - запита Моувин, обръщайки се и като хвана заострените върхове, надникна надолу. - Никой друг не го прави.

- Кой е първи в списъка?

- Тобис Рентинуал.

- Кой е той? - запита принцесата.

- Това е лудакът с мистериозното оръжие, за когото ти споменахме.

- Ей го - посочи Фанън. - Онзи пуяк там, дето се е облегнал на пу-шилнята. Има писклив глас и усещане за превъзходство, които те карат да го удушиш.

Моувин кимна.

- Такъв е. Надникнах под платнището му. Имаше някакво огромно съоръжение от дърво, въжета и скрипци. Той първи намери списъка и от-беляза името си. Никой не възрази, когато мислеха, че съревнованието ще е турнир. Всички просто горяха от нетърпение да се изправят срещу него, но сега настръхват при мисълта за Тобис като император.

- Как така да се изправят?

- Смъкнаха го - каза Фанън.

- Смъкнаха?

- Идея на Луис Гай - обясни Моувин. - Стражът заяви, че недоволните от мястото си в списъка могат да се изкачат на по-предни позиции с бой, като предизвикат на дуел онези, за чиито места претендират и съответно ще вземат при победа или уговорка. Сър Ендън от Чадуик предизвика Тобис, който му отстъпи мястото си. Кой би го обвинявал? Само сър Грейвин прояви смелостта да предизвика Ендън, а неколцина други отправиха претенции към по-долните места. Повечето очакваха дуелите да бъдат по точки, но Луис Гай обяви, че битката ще се смята за приключена само когато противникът отстъпи, така че някои продължиха с часове. Имаше много ранени. Сър Грейвин отстъпи едва след като Ендън го промуши в рамото. Обяви, че се оттегля и че утре ще напусне. И не е единствен. Не един и двама напуснаха, бинтовани като мумии.

Ариста погледна Фанън:

- Не предизвикваш никого?

Моувин се изкикоти:

- Беше доста забавно. В момента, в който Гай оповести възможността, всички впериха очи в нас.

- Но не предизвика никого?

Фанън се намръщи и изгледа Моувин:

- Той не ми дава. А името ми е почти в дъното.