Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Преследваше отровата. Блокираше пътя й, завързваше я на възел, улавяше я в примки. Внимателно отстраняваше заразените участъци и ги изпращаше другаде, след което ги изхвърляше в тресавището. Издигаше бариери, през които отровата не можеше да премине, след което ги събаряше, когато опасността отминеше. На два пъти си помисли, че е победила, само за да открие, че тъничко камшиче от заразата се е промушило навън и отново пуска разклонения. Изтощението заплашваше да я срине, ала волята й не се предаваше. Нямаше да го остави да умре. Нямаше да допусне това.
После неочаквано всичко свърши. Очите й се отвориха, пламнали в червено, и тя отново се намираше сред тресавището. Тсата я наблюдаваше с нещо като възхищение в погледа си; дори в изражението на Номору личеше почит. Юги отново дишаше нормално, възвърнал обичайния си тен, заспал дълбоко. Чувстваше се объркана; трябваше да мине известно време, докато осъзнае къде се намира и какво се беше случило.
„Богове, помисли си Кайку. Изобщо не съм разбирала. Изобщо не съм виждала каква сила имам вътре в себе си и какво мога да правя с нея. Защо не позволих на Кайлин да ме обучи?“
Бе преизпълнена от възторг, какъвто не беше чувствала никога преди. Беше спасила живота на Юги. Но не като го бе измъкнала от опасност или като го бе защитила в битка, а като го беше възвърнала от прага на смъртта. Кайку прекрасно съзнаваше колко опасна би могла да бъде еуфорията на Чаросплетието, ала това бе съвсем различен екстаз, много по-чист. Бе използвала силата си да изцерява, вместо да разрушава; нещо повече — беше сторила това, без изобщо да знае как. Никой никога не я беше учил на това. На лицето й разцъфна усмивка и девойката започна да се смее от облекчение и радост. Едва след известно време разбра, че едновременно с това и плачеше.
Петнадесета глава
Кръвният Император Мос се събуди с вик от съня си. Погледът му запари трескаво из стаята, а силните му пръсти се впиха в златните чаршафи. Постепенно осъзна, че е буден, ала сънят продължаваше да го измъчва — унижението, мъката и гневът бяха забили куките си дълбоко в съзнанието му.
Беше ужасно горещо. Може би часът бе малко след пладне, помисли си той. В императорската спалня цареше нетърпима задуха, въпреки вдигнатите капаци на прозорците. Помещението бе проектирано да бъде просторно и прохладно — подът му бе облицован с лач и балконът му се извисяваше високо на североизточната стена на Императорската цитадела, — а вместо това се бе превърнало в пещ.
Мос лежеше гол в огромното легло, разположено в центъра на спалнята. Четирите масивни стълба, на които се крепеше разкошният балдахин, бяха изработени от бивните на гигантски животни от Итрикс. Помещението миришеше на кисела пот, а в устата си Кръвният Император усещаше вкуса на старо вино, примесен с лошия му дъх. Съпругата му не беше до него и по отсъствието на парфюма й мъжът заключи, че не бе спала в постелята му предната нощ.
Спомените мудно започнаха да нахлуват в съзнанието му. Жътвената седмица едва бе започнала. Спомняше си празненството, музикантите… и виното — много вино. Неясни лица, смях и веселба… Главата го болеше ужасно.
Кавга. Разбира се, имаше някаква кавга — напоследък често се караха за какво ли не. Чувството му за вина не беше избледняло напълно — онзи момент в павилиона, когато за малко не я беше ударил, се вряза болезнено в паметта му. Ала после се бяха сдобрили и дори празнуваха заедно през нощта. Усещайки, че временното им примирие е доста крехко, той даже изтърпя ужасната й компания, пренебрегвайки своите далеч по-интересни сътрапезници заради противните натруфени приятелчета на жена му.
Естествено, че и Есзел, и брат й Реки бяха там. Книжният червей си беше намерил другарче, с което си приказваха за разни незначителни неща, които автоматично изключваха Мос от общуването. Какво знаеше той за древните философи? Какво го интересуваше винакската скулптура? Като изключим опитите на Лараня да го въвлече в разговора, той почти не отвори устата си по време на гощавката. Мълчеше и се гризеше вътрешно от яд. Те го игнорираха — него, Кръвния Император на Сарамир. Е, не биваше да забравя удовлетворението, че присъствието му все пак караше Есзел и Реки да се чувстват неловко. Спомни си колко силно бе пожелал жена си, обаче не можеше да я моли да дойде в постелята му — не и пред тези пауни, с които се събираше. Това обиждаше чувството му за мъжественост. Тя трябваше да легне с него, когато й кажеше — хич нямаше да я врънка! Богове, та той беше Кръвен Император! Всъщност той се боеше от нейния отказ, дори и ако й заповядаше; Лараня бе прекалено своенравна, за да е сигурен, че ще му се покори.