Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Внезапно изпита желание да се махне оттук, но му се щеше и тя да дойде с него. Не му се искаше да я оставя при тези женчовци. По някое време през нощта, в един миг на пиянско проникновение, осъзна, че всъщност се боеше от Есзел. Страх го беше какво може да направят, докато го нямаше.
Изгревът беше последното нещо, което си спомняше. Тогава, неспособен повече да стои буден под тежката пелена, която алкохолът бе спуснал над сетивата му, той заяви гръмко, че ще си ляга, взирайки се многозначително в Лараня. Пауните се сбогуваха с него, както повеляваше етикетът, а съпругата му го целуна бързо по устните с думите, че съвсем скоро ще отиде при него.
Обаче не дойде. Тя не дойде, а сънищата на Мос бяха необичайно ярки и отвратителни. Въпреки че си спомняше само един от тях, не можеше да се отърси от чувствата, които кошмарите му бяха пробудили. В съня си бе влязъл в една от стаите в Императорската цитадела и бе открил там жена си — пръстите й бяха впити в голия гръб на мъжа, който се клатеше ритмично над нея, пъшкайки и стенейки досущ като Мос в подобна ситуация. Кръвният Император бе абсолютно безпомощен да се намеси или дори да види лицето на човека, с когото Лараня му изневеряваше. Немощен и жалък. Също както в онзи миг, когато Какре се бе надвесил над него.
Мос прехапа устни и се замисли. Първо Върховният Чаросплетник, а после и собствената му жена? Да не би да се бяха наговорили да го унижават? Гласът на разума му нашепваше, че Лараня най-вероятно се намира там, където я беше оставил — на трапезата, в компанията на онези женчовци, празнуваща с онзи неизтощим глад за живот, който така му харесваше у нея. Ала нямаше как да разбере какво се бе случило в онези часове след разсъмване — ето защо сънят продължи да го измъчва, докато очакваше с нетърпение завръщането на жена си.
Жителите на Ашики бяха започнали да се боят от настъпването на нощта.
Жътвената седмица се оказа прокълнато време за тях. Вече никой не празнуваше. Те представляваха съвсем малка общност и отскоро живееха в Разлома — предимно учени и техните семейства, пожертвали личните си спестявания, за да наемат войници, които да ги охраняват. През последните няколко години все повече и повече хора се преселваха в разлома Ксарана, за да избягат от угнетяващата атмосфера на градовете и чувството за предстоящи размирици. Погледът на Чаросплетниците проникваше навсякъде, но не и тук, и учените и мислителите, основали Ашики, се страхуваха повече от евентуално преследване заради радикалните си идеи, отколкото от историите, които се разказваха за Разлома.
Не бяха чували достатъчно истории.
Пристигането им в Разлома беше благословено с добър късмет. Направлявани от Заня, Шинту или двамата, те достигнаха до уединена долчинка, намираща се близо до източния бряг на Ран, недалеч от големите водопади. В началото се постреснаха малко заради лошата поличба — там се натъкнаха на костница, пълна с мъртъвци — ала понеже бяха прагматични хора, скоро разбраха какво се е случило тук и си дадоха сметка, че това ще е идеалното място за бъдещото им поселище. Две враждуващи племена се бяха избили взаимно върху спорната си територия, а оцелелите се бяха разпръснали. Земята нямаше господар и учените я взеха за себе си.
Те не знаеха какви щастливци са. Повечето нови групи, пристигащи в Разлома, не изтрайваха и седмица, преди някоя друга сила да ги погълне. Голямата битка обаче бе разчистила терена в радиус от километър и половина и заселниците съумяха да останат незабелязани в живописната си долина, докато строяха своите укрепления и домове.
Това беше първата Жътвена седмица, която щяха да прекарат в Разлома, ето защо, въпреки всички трудности, те се чувстваха като първопроходци и се гордееха със себе си.
На втората нощ от празничната седмица обаче хората започнаха да изчезват.
Заблудени от привидната си безопасност, жителите на Ашики си бяха позволили да отслабят бдителността си по време на празненството и на следващата сутрин четирима души бяха изчезнали безследно. Първоначално отсъствието им не разтревожи никого — заселниците си казаха, че навярно са се напили и са заспали нейде наоколо. След залез слънце семействата и приятелите им се обезпокоиха, ала това не попречи на останалите жители на Ашики да продължат да празнуват със същата жар. Изчезналите най-вероятно си бяха намерили уединено местенце, където да се отдадат на любовни ласки, или просто бяха решили да си отдъхнат сред природата. Напълно естествени неща.