Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Недоумението й започна да прераства в тревога. Та той не беше ранен сериозно! Какво му ставаше? Младата жена не разбираше нищо от билкарство или лечение; нямаше никаква представа какво да направи. Пелената на изтощението се оказа недостатъчна, за да скрие ужаса, който се надигна в нея. Юги беше неин приятел. Защо не се събуждаше?
„Омеча, безмълвни жътварю, не взе ли вече достатъчно от мен?“ — помоли се горестно тя. — „Остави го да живее!“
— Отрова — каза един глас зад рамото й. Кайку се обърна и видя Тсата, който се беше привел до нея. Лицето му бе окървавено от дълбока рана, а дясното му око бе затворено. Когато говореше, ожулените му устни издаваха мляскащ звук.
— Отрова ли? — попита младата жена.
— Демонска отрова — обади се Номору. — Рику-шаите имат шипове в опашките си.
Кайку се загледа в лицето на легналия мъж, което постепенно придобиваше тъмнопурпурен цвят.
— Можеш ли да му помогнеш? — попита боязливо тя, обръщайки се към Тсата.
Той сложи пръстите си на гърлото на Юги, мъчейки се да напипа пулса му.
— Умира — рече ткиуратецът след малко. — Твърде късно е да отстраним отровата.
Мъглата се бе слегнала почти до земята и в някаква периферна част от съзнанието си девойката осъзна, че са прекосили три четвърти от тресавището. От култистите нямаше и помен.
— Ти трябва да я извадиш — каза изведнъж Номору. На Кайку й трябваха няколко секунди, докато разбере, че следотърсачката се обръща към нея.
— Не зная как — прошепна тя. Не се доверяваше на силата вътре в себе си до такава степен. Внезапно съжали за всички години, през които бе пренебрегвала съветите на Кайлин да се обучава и да овладее всички аспекти на своята кана. Използването й като оръжие беше едно нещо, а като лек — съвсем друго. Почти бе убила Асара, а впоследствие и Лусия — все заради липсата на контрол над дарованието си. Не й се искаше и смъртта на Юги да лежи на съвестта й.
— Ти си послушничка — настоя Номору. — Послушничка на Аления орден.
— Не зная как! — отвърна безпомощно младата жена.
Изведнъж Тсата я сграбчи за колана и я притегли към себе си, изпепелявайки я със здравото си око.
— Опитай се!
И Кайку се опита.
Тя се доближи към Юги, преди страхът да я парализира отново, постави ръцете си на гърдите му и затвори очи. Когато златистите нишки на Чаросплетието се появиха пред взора й, девойката се гмурна сред трептящите фибри на тялото му. Можеше да усети отровата, да я види как превръщаше златистите влакна на неговата плът в черни. Бавният ритъм на сърцето му пулсираше около нея.
Не знаеше нито откъде да започне, нито какво да стори. Нямаше никакви познания по биология и токсикология. Беше й напълно неизвестно как да обезвреди отровата, без да унищожи и Юги заедно с нея. Нерешителността й я парализираше. Съзнанието й се рееше в диорамата на тялото на най-доверения човек на Заелис.
„Учи се от онова, което те заобикаля. Приеми неговата форма.“
Думите, които изникнаха в съзнанието й, бяха на Кайлин. От един урок, преподаден й много, много отдавна. Ако нищо не се получи, просто се отпусни и остави потокът на Чаросплетието да ти покаже как да постъпиш.
Тялото на Юги представляваше машина, работела ефикасно над тридесет години. То знаеше какво трябва да се направи. Кайку трябваше само да се вслуша в него.
Девойката започна да си повтаря една мантра — така трябваше да се успокои. Постепенно втвърдената форма на съзнанието й започна да се разпада, да се разтапя като лед във вода. Кайку се изненада колко лесно нейната кана се подчиняваше на нарежданията й. Това, което преди броени мигове изглеждаше невъзможно, сега й се струваше нещо обикновено. Тя си позволи да бъде погълната от матриците в тялото на Юги и остави природата да направлява инстинктите й. Откри, че знае по-добре какво да стори на подсъзнателно ниво, отколкото на съзнателно, ето защо остави своята кана да я ръководи.
Отровата се разпространяваше като злокачествен тумор — дори и от най-дребните частици покълнваха черни разклонения, разпространяващи заразата. Кайку се движеше из фибрите на Юги с прецизността на хирург, защитавайки сърцето от бързото разпространение на нашественика, пречиствайки замърсената кръв, която минаваше през мускула при всеки негов удар. Умственото напрежение да поддържа Юги жив, докато неутрализираше отровата, бе неописуемо; добре че поне нейната кана функционираше така, сякаш разполагаше със свое собствено съзнание.