Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Въпреки всичко Джоана не бърза да се върне в кухнята и се спира на около два метра от вратата. Също като Урсула, и тя усеща, че нещо не е наред.
ДЖОАНА: Катрина? Кат?
Нищо. Джоана прави още две крачки към потрепващата светлина на керосиновата лампа. Поглежда надолу към…
95 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СНЕГА ПРЕД ВРАТАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.
Вятърът е замел почти всички следи, с изключение на розовеещата диря там, където Кат е захвърлила бастуна на Линож. Самият бастун обаче не се вижда никъде. На самия праг, където е стояла Кат, също се вижда някакво по-тъмно петно.
96 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.
ДЖОАНА: Кат…?
Вече ѝ се иска да се върне в топлата кухня — тук навън е хем студено, хем страшничко — но вече е стигнала твърде далеч. Джоана бавно пристъпва към вратата, притискайки долната част на качулката към гърлото си, подобно на старомоден шал.
97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — ОТ ВЪТРЕШНОСТТА НА ПОМЕЩЕНИЕТО.
Джоана се приближава към вратата и се спира с разширени от ужас очи.
98 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.
Навсякъде има КРЪВ — и върху големите кутии със зърнени закуски и сухо мляко, и върху пластмасовите бутилки с етикети КОЛА, ОРАНЖАДА и ПЛОДОВ ПУНШ. Кръв цвърчи върху стъклото на лампата, кръв е опръскала стенния календар и кървави отпечатъци от ръкавици крещят от дъските и гредите на склада. Кръв има и върху продуктите, които Били е наредил върху шейната. Виждаме ги, защото вече не са закрити с брезентовото покривало.
99 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА НА ПРАГА НА СКЛАДА.
Тя се взира в:
100 ИНТ. ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СКЛАДА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА.
Ето къде е брезентът. Покрива тялото на Били, но краката му стърчат навън.
Камерата се насочва към другия ъгъл на помещението, където — свита в ембрионална поза — седи Кат Уидърс. Коленете ѝ са притиснати към гърдите, а пръстите на едната ѝ ръка са пъхнати в устата ѝ. Тя поглежда нагоре към Джоана — към камерата — със замъглени, пустеещи очи.
101 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ.
ДЖОАНА: Кат… Какво се е случило?
102 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА.
КАТ: Покрих го… Той не би искал хората да го видят така, затова го покрих. (Пауза.) Покрих го, защото го обичах.
103 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.
Тя е парализирана от ужас.
104 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.
КАТ: Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала. (Оглежда се наоколо.) Толкова много кръв… Обичах го, а виж сега. Убих го със собствените си ръце.
И тя бавно пъха пръсти в устата си.
105 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.
ДЖОАНА: О, Кат… О, мили боже…
Джоана се обръща и отново поема към кметството, отдалечавайки се в мрака.
106 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.
Свита в ембрионална поза, тя се озърта наоколо с див поглед. После започва да си пее с весело детско гласче. Думичките са заглушени от пръстите ѝ, но въпреки това успяваме да ги различим.
КАТ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко, имам си и дръжчица, и чучурче гладко. Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“
107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.
Тя крачи забързано през дълбокия сняг към сградата на кметството. Вятърът отново отмята качулката на парната от главата ѝ, но този път тя дори не се опитва да я върне на главата си. Ненадейно се спира, защото вижда: