Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
— Да, каза ми го — повтарям, трябва да ми се признае, с известен дар за лаконичност.
Зад Соланж Жос зървам Конституция, която минава бавно с преситена муцунка.
— О, внимавайте, котката — казва тя и излиза на площадката, затваряйки вратата след себе си. Да не пуснеш котката навън и да не пуснеш портиерката вътре е базовият принцип на дамите социалистки.
— С една дума — продължава тя, — Палома ми каза, че иска да идва при вас от време на време. Тя е много мечтателно дете, обича да застане някъде и нищо да не прави. Честно казано, бих предпочела да го прави вкъщи.
— Аха — казвам аз.
— Но от време на време, ако не ви пречи… Така поне ще знам къде е. Направо полудяваме, когато трябва да я търсим навсякъде. Коломб е страшно заета и се нервира, че с часове трябва да тършува из къщата, за да открие сестра си.
Тя открехва вратата и проверява дали Конституция е още там.
— Нали нямате нищо против? — пита тя, вече загрижена за други неща.
— Не, тя не ми пречи.
— Е, прекрасно, прекрасно — казва Соланж Жос, чието внимание определено е заето от нещо неотложно и много по-важно. — Благодаря. Благодаря, много мило от ваша страна.
И затваря вратата.
5
Антипод
След този разговор свършвам работата си на портиерка и за първи път през деня имам време да помечтая. Предишната вечер се връща и има странен привкус — приятен дъх на фъстъци, но и начало на глуха тревога. Опитвам се да не мисля, като старателно поливам зелените растения по всички площадки на дома; т.е. върша нещо, което намирам за антипод на човешкия интелект.
В два часа без една минута Мануела идва и видът й е така заинтригуван, както на Нептун, когато отдалеч забелязва обелка от тиквичка.
— Е? — отново пита тя и ми протяга малка кошничка със сладки.
— Май пак ще имам нужда от вашите услуги.
— Така ли? — възкликва тя, като несъзнателно изговаря провлечено „лиии“-то.
Никога не съм виждала Мануела толкова възбудена.
— Ще пием чай в неделя и аз трябва да занеса сладкишите — казвам аз.
— Ооооо — провиква се тя весело, — сладкиши значи!
Но веднага добавя прагматично:
— Трябва да ви приготвя нещо, което не се разваля.
Мануела работи до събота на обед.
— В петък вечер ще ви направя „глутоф“ — заявява тя след миг размисъл.
„Глутоф“ е доста тежък елзаски сладкиш.
Но глутофът на Мануела е като нектар. В нейните ръце всички засищащи и изсушени продукти на Елзас се превръщат в благоуханен шедьовър.
— Ще имате ли време? — питам аз.
— Разбира се — отговаря тя на върха на блаженството, — винаги имам време, за да приготвя глутоф за вас!
И тогава аз й разказвам всичко: пристигането, натюрморта, сакето, Моцарт, гиозите, залу рамен, Кити, сестрите Мунаката и всичко останало.
— Невероятна сте — казва Мануела, когато приключвам. — Толкова глупаци живеят в тая къща, ама когато за първи път идва един свестен господин, кого кани — вас.
Тя лапва една сладка.
— Ха? — провиква се тя, като натъртва „х“ — то. — Ще ви приготвя и няколко тарталетки с уиски.
— Не — казвам аз, — малко ли работа имате, Мануела… глутофът е предостатъчен.
— Малко? — отговаря тя. — Че вие, Рьоне, от години ми давате толкова много!
Тя се замисля за миг и си спомня нещо:
— Какво правеше Палома тук?
— Ами, почиваше си от семейството.
— О, горката! Като си помисля каква сестра има. — Мануела изпитва еднозначни чувства към Коломб, чиито клошарски дрипи би изгорила на драго сърце, преди да я прати на полето за малка културна революция.
— Малкият Палиер зяпва, когато тя минава покрай него — добавя Мануела. — Но принцесата дори не го забелязва. Май трябва да си сложи найлонова торба за боклук на главата. Ех, ако всички госпожици в къщата бяха като Олимп…
— Така е, Олимп е много мила.
— Да — казва Мануела, — много добро момиче. Вчера Нептун имаше дрисъци и, знаете ли, тя го излекува.
Явно само един дрисък й изглежда твърде нищожен.
— Знам — казвам аз, — трябваше да купим нов килим за входа. Утре ще го доставят. Няма да е лошо, предишният беше ужасен.
— Знаете ли — казва Мануела, — може да задържите роклята. Дъщерята на дамата казала на Мария: „Задръжте всичко“ и Мария ми каза да ви кажа, че ви подарява роклята.