Око за око

Шон примигна и лицето му пребледня.

— Но аз не искам да танцувам с други.

Те замълчаха. Басът на „Златотърсача“ на Кейни Уест тресеше дансинга.

— Пак ли мислиш за родителите си? — тихо попита Шон.

Тя кимна.

— Да. Тази вечер трябва да кажа на мама.

— Защо трябва ти да й казваш?

— Защото… — Ариа не можеше да му признае за А. — Трябва да съм аз. Това не може да продължава повече.

Шон въздъхна.

— Прекалено много се тормозиш. Не можеш ли да си вземеш една свободна вечер?

В първия момент Ариа изпита желанието да се защити, но след това се облегна назад.

— Наистина мисля, че трябва да се върнеш там, Шон. Не трябва да ми позволяваш да ти развалям вечерта.

— Ариа… — Шон въздъхна раздразнено. — Стига толкова.

Ариа направи физиономия.

— Просто мисля, че между нас няма да се получи.

— Защо си мислиш така?

— Защото… — Тя замълча, като се опита да формулира точно онова, което искаше да каже. Защото не бе типичното роузуудско момиче? Защото каквото и да й харесваше Шон, у нея имаше два пъти повече неща, заради които да не я харесва? Тя се чувстваше като едно от онези чудотворни лекарства, които рекламираха по телевизията. Говорителят щеше да каже, как лекарството е помогнало на милиони хора, но в самия край на рекламата ще съобщи много тихо, че страничните ефекти включват сърцебиене и разстройство. При нея щеше да бъде готино, ексцентрично момиче… но семейните й проблеми могат да доведат до ненормални изблици и случаен изблик на сълзи и сополи върху скъпата ви риза.

Шон внимателно сложи ръка върху нейната.

— Ако се страхуваш, че съм се уплашил заради снощи, не се притеснявай. Наистина те харесвам. Даже точно заради снощи те харесвам още повече.

Очите на Ариа се насълзиха.

— Наистина ли?

— Наистина.

Той притисна чело в нейното. Ариа затаи дъх. Най-накрая устните им се докоснаха. След това отново. Този път по-стръвно.

Ариа впи устни в неговите и го сграбчи за врата, като го придърпа към себе си. Тялото му бе толкова топло и твърдо. Шон я прегърна през кръста. После изведнъж те вече хапеха долните си устни, а ръцете им шареха по тялото на другия. След това се откъснаха, дишайки тежко, вперили поглед един в друг.

След това се преместиха по-близо. Шон дръпна ципа на роклята на Ариа. После съблече сакото си и го хвърли на задната седалка, а тя протегна ръка към копчетата на ризата му. Целуна го по перфектно оформените уши, пъхна ръцете си под ризата му и ги прокара по идеално гладката му кожа. Той можеше само да шари с ръце по гърба й, тъй като тялото му бе заело страшно неудобна поза на тясната седалка на аудито. Той я отпусна назад, леко повдигна Ариа и я премести върху себе си. Гърбът й се опря на волана.

Тя изви гръбнак докато Шон я целуваше по шията. Когато отвори очи, тя видя нещо — жълт лист хартия под чистачката на задното стъкло. Първо си помисли, че е някаква брошура — може би обява за някой купон след бала — но след това забеляза думите, изписани с големи букви с дебел черен маркер.