Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
Хана ужасено покри очи. А. е виновен, помисли си тя. Той ми причинява това.
Тогава се сети за съобщението: Веднага отивай на бала. Шон е там с друго момиче. Щом А. знае, че Шон е на бала с друго момиче, значи…
А. е на бала!
— Хей.
Хана подскочи и се обърна. На вратата стоеше Мона. Тя изглеждаше великолепно в подчертаващата фигурата й черна рокля, която Хана не можеше да си спомни да са купували заедно. Косата й бе прибрана от лицето и кожата й грееше. Смутена — сигурно имаше повръщано по лицето — Хана тръгна да влиза отново в кабинката.
— Почакай. — Мона я хвана за ръката. Когато Хана се обърна, Мона изглеждаше сериозна и загрижена. — Наоми каза, че няма да идваш тази вечер.
Хана отново се погледна в огледалото. Този път отражението й показваше Хана от единайсети клас, а не онази от седми. Очите й бяха леко зачервени, но иначе изглеждаше добре.
— Заради Шон е, нали? — попита Мона. — Току-що го видях с нея. — Тя наведе глава. — Толкова съжалявам, Хан.
Хана затвори очи.
— Чувствам се като пълна тъпачка — призна тя.
— Но не си. Той е тъпанарят.
Те се спогледаха. Хана почувства прилив на съжаление. Приятелството на Мона означаваше много за нея, а тя бе позволила на толкова много хора да застанат между тях. Не можеше да се сети защо се бяха скарали.
— Толкова съжалявам, Мон. За всичко.
— Аз съжалявам — рече Мона. След това се прегърнаха и се притиснаха силно.
— О, Боже! Ето къде сте!
Спенсър Хейстингс прекоси мраморния под на фоайето и издърпа Хана от прегръдката.
— Трябва да поговоря с теб.
Хана се отдръпна раздразнена.
— Какво? Защо?
Спенсър погледна към Мона с присвити очи.
— Не мога да ти кажа тук. Трябва да дойдеш с мен.
— Никъде не трябва да ходи — Мона улови ръката на Хана и я придърпа към себе си.
— Този път трябва — надигна глас Спенсър. — Въпросът е спешен.
Мона стисна здраво ръката на Хана. На лицето и бе изписано същото онова забраняващо изражение от предишния ден пред мола — онова което казваше: Ако скриеш още нещо от мен, кълна се, че това е краят. Но Спенсър изглеждаше ужасена. Нещо не беше наред. Никак не беше наред.
— Съжалявам — каза тя, като докосна ръката на Мона. — Веднага се връщам.
Мона пусна ръката й.
— Хубаво — рече гневно тя и отиде до огледалото, за да провери грима си. — Бави се колкото си искаш.
29.
Кажи си всичко
Спенсър безмълвно изведе Хана от тоалетната и я поведе през тълпата от деца. След това забеляза Ариа, която седеше сама край бара.
— Ти също ела с нас.
Хана пусна ръката на Спенсър.
— Не отивам никъде с нея.
— Хана, ти каза пред всички, че си зарязала Шон — възрази Ариа. — В часа по английски, помниш ли?
Хана кръстоса ръце пред гърдите си.
— Не съм имала предвид да идваш тук с него. Не съм имала предвид, че искам да ми го откраднеш.
— Нищо не съм откраднала! — извика Ариа с вдигнат юмрук. За момент Спенсър се уплаши, че Ариа ще удари Хана и се мушна между двете.
— Стига толкова — рече тя. — Престанете. Трябва да намерим Емили. — Преди да успеят да протестират, тя ги повлече край ледените скулптури, опашката пред караоке машината и аукциона за бижута. Спенсър бе мярнала Емили преди двайсетина минути, но сега вече я нямаше. Тя мина край Андрю, който седеше с приятелите си на една дълга, осветена със свещи маса. Той я видя и бързо се обърна към тях, като издаде къс, лаещ смях, очевидно за нейна сметка. Спенсър почувства пристъп на угризения. Но сега нямаше време да се оправя с него.
Улови още по-здраво момичетата за ръцете и ги повлече покрай масите към верандата. Децата се бяха събрали край фонтана и си киснеха краката във водата, но от Емили нямаше ни следа. Когато стигнаха до грамадната статуя на Пан, Хана започна да хленчи.
— Трябва да вървя.
— Никъде няма да ходиш. — Спенсър натика Ариа и Хана в трапезарията. — Това е важно за всички ни. Трябва да намерим Емили.
— Защо това е толкова важно? — проплака Хана. — На кого му пука?