Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Защото… — Спенсър спря. — Тя е дошла с Тоби.
— С кого? — попита Ариа.
Спенсър си пое дълбоко дъх.
— Мисля… Мисля, че Тоби ще се опита да я нарани. Мисля, че иска да нарани всички ни.
Двете момичета изглеждаха шокирани.
— Защо? — попита Ариа с ръце на кръста.
Спенсър наведе поглед. Стомахът й се беше свил на топка.
— Според мен Тоби е А.
— Какво те кара да мислиш така? — ядосано попита Ариа.
— А. ми изпрати съобщение — призна Спенсър. — Там пишеше, че всички сме в опасност.
— Получила си съобщение? — изпищя Хана. — Мислех, че трябваше да си казваме за тези неща.
— Знам — рече Спенсър и е втренчи в островърхите си обувки. В тентата някои от момчетата си бяха направили състезание по брейк. Ноъл Кан се опитваше да направи Червея, а Мейсън Байърс се гънеше в някакви странни чупки. Това не трябваше ли да бъде цивилизовано събиране? — Не знаех какво да правя. Аз… Всъщност получих две съобщения. В първото пишеше, че ще е по-добре, ако не ви казвам. Но второто звучеше така, сякаш наистина е Тоби… а сега той е с Емили и…
— Чакай, в първата бележка пише, че сме в опасност, а ти не си направила нищо? — попита Хана. Тя не звучеше ядосана, а по-скоро объркана.
— Не бях сигурна дали е истина. — Рече Спенсър. Тя прокара ръка през косата си. — Тоест, ако знаех…
— Знаете ли, аз също получих съобщение — каза спокойно Ариа.
Спенсър примигна срещу нея.
— Така ли? И то ли беше за Тоби?
— Не… — Ариа обмисляше думите си внимателно. — Спенсър, защо отиде онзи петък в студиото за йога?
— Студио за йога ли? — Спенсър присви очи. — Какво общо има това с…
— Съвпаденията бяха твърде много — продължи Ариа.
— За какво говориш? — извика Спенсър.
Хана ги прекъсна.
— Ариа, бележката ти беше ли свързана с Шон?
— Не — обърна се Ариа към Хана и повдигна вежди.
— Е, съжалявам! — с неохота рече Хана. — Аз също получих съобщение от А. и то беше за Шон! Пишеше, че той е на бала с друго момиче… Ти!
— Хей, момичета… — предупредително рече Спенсър, тъй като не искаше отново да става свидетел на скандал. След това сбърчи вежди. — Чакайте малко. Ти кога получи съобщението, Хана?
— По-рано тази вечер.
— Това означава че… — Ариа посочи към Хана. — Ако в твоето съобщение пише, че Шон е на бала с мен, това означава, че ни е видял. Което пък означава…
— Че А. е на бала, знам — довърши Хана, като напрегнато се усмихна на Ариа.
Сърцето на Спенсър прескочи. Всичко беше истина. А. бе тук… И А. бе Тоби.
— Хайде — Спенсър ги поведе към дългия, тесен коридор, който водеше към стаята с аукционите. През деня коридорът изглеждаше претъпкан с маси, маслени портрети на разни сърдити, богати мъже и скърцащ дървен под, но тази вечер на всяка маса имаше по една ароматна свещ, а ламперията беше декорирана с лампички в различни цветове. Когато момичетата се спряха под една крушка, на синкавата й светлина те изглеждаха като трупове.
— Спенсър, я пак ми разкажи всичко — изрече бавно Ариа. — В първата бележка пишеше да не ни казваш. Да не ни казваш какво? Че си получила бележка? Че А. е Тоби?
— Не… — Спенсър се обърна към тях. — Не трябваше да ви казвам, че знам. За Онова с Джена.
По лицата на момичетата се изписа ужас. Ето, почва се, помисли си Спенсър. Тя си пое дълбоко дъх.
— Истината е… Тоби видял как Али пали фойерверка. Знаел е през цялото време.
Ариа отстъпи и се блъсна в една маса. Някаква керамична ваза се заклати и после падна на пода, като се пръсна на парчета. Никой не понечи да ги събере.
— Лъжеш — прошепна Хана.
— Ще ми се да беше така.
— Какво имаш предвид под това, че Тоби видял? — Гласът на Ариа трепереше. — Али каза, че не е.
Спенсър стисна ръце.
— Каза ми, че е видял. На мен и на Али, всъщност.
Приятелките й примигваха зашеметени.
— В нощта, когато Джена пострада, когато изтичах навън да видя какво става, Тоби дойде при мен и Али. Каза, че е видял Али… да го прави. — Гласът на Спенсър трепереше. Толкова често бе сънувала кошмари с тази сцена; изглеждаше й толкова сюрреалистична.
— Тогава Али пристъпи напред — продължи тя, — и каза на Тоби, че го е видяла да прави нещо… ужасно… и че ще разкаже на всички. Единственият начин да не го издаде, е, ако Тоби поеме вината за сестра си. Преди Тоби да избяга, той каза: Ще те пипна. Но на следващия ден си призна.