Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Ние ще бъдем много по-добри от тях — каза Андрю. Стоеше твърде близо до нея. Спенсър усети горещия му дъх с мирис на ментова дъвка „Орбит“ и настръхна. Едно беше Рен да й диша тежко във врата, а съвсем друго да го прави Андрю. Ако в този момент не излезеше малко на чист въздух, сигурно щеше да припадне.
— Ей сега се връщам — измърмори тя на Андрю и тръгна към вратата.
Щом излезе на верандата, телефонът й завибрира. Тя се сепна. Извади го, погледна към дисплея и сърцето й се разтуптя. Беше Рен.
— Добре ли си? — попита Спенсър веднага, щом отговори. — Толкова се тревожех.
— Оставила си ми дванайсет съобщения — отговори Рен. — Какво става?
Спенсър усети как стресът се отича от нея и раменете й се отпускат.
— Ами… като не се обади толкова време и аз си помислих… Защо не си проверяваш гласовата поща?
Рен се прокашля, гласът му звучеше малко неубедително.
— Просто бях зает. Това е.
— Но аз си помислих, че…
— Какво? — попита Рен и като че ли се засмя. — Че се въргалям в някоя канавка? Стига, Спенс.
— Но… — Спенсър замълча, чудейки се как да го обясни. — Имах едно странно усещане.
— Е, добре съм — Рен замълча. — А ти добре ли си?
— Да — отговори Спенс, като леко се усмихна. — Всъщност съм на тъпия бал, с тъпия си кавалер вместо да бъда с теб, но вече се чувствам по-добре. Радвам се, че и ти си добре.
Когато затвори телефона, тя почувства такова облекчение, че й се прищя да хукне и да разцелува всички, които бяха на верандата — като Адриана Пийпълс, момичето от католическото училище, което беше седнало до статуята на Дионис и пушеше трева. Или Лиам Олсен, хокеистът, който милваше приятелката си. Или Андрю Кембъл, който стоеше зад нея с безпомощно и отчаяно изражение на лицето. Когато Спенсър осъзна, че Андрю, всъщност, е Андрю, стомахът й се сви.
— Ъъъ, здрасти — рече колебливо тя. — Откога… Откога си тук?
От обезсърчения му вид тя разбра, че е стоял там достатъчно дълго.
— Виж какво — каза тя, като въздъхна. Трябваше да прекрати това още в началото. — Андрю, надявам се, че не си мислил, че между нас става нещо. Аз си имам приятел.
Първоначално Андрю изглеждаше зашеметен. След това наранен, после смутен и накрая ядосан. Емоциите преминаваха бързо през лицето му.
— Знам — каза той, като посочи към телефона й. — Чух разговора ти.
Естествено, че си го чул.
— Съжалявам — каза Спенсър. — Но аз…
Андрю вдигна ръка, за да я накара да спре.
— Защо дойде с мен, а не с него? Да не е някой, с който вашите не искат да се срещаш? Затова си дошла с мен, с надеждата да ги заблудиш?
— Не — бързо отговори Спенсър, усещайки прилив на безпокойство. Толкова прозрачна ли беше или Андрю просто бе улучил? — Той е… Трудно е да се обясни. Мислех си, че ще се позабавляваме. Не съм искала да те наранявам.
Кичур коса падна над очите на Андрю.
— Можеше да ме излъжеш — извика той и тръгна към вратата.
— Андрю! — извика Спенсър. — Почакай! — Докато го наблюдаваше как изчезва в тълпата от деца, тя усети как я обзема едно студено безпокойство. Определено беше избрала неподходящия човек за свой кавалер. Щеше да бъде много по-добре, ако бе поканила Райън Вриланд, който бе страшно задръстен, или Тайър Андерсън, който бе толкова погълнат от баскетбола, че нямаше време да се среща сериозно с момичета.
Тя хукна към голямата тента и се огледа; дължеше на Андрю поне едно извинение. Цялата заля бе осветена със свещи и беше страшно трудно да откриеш когото и да било. Едва успя да различи Ноъл и момичето от църковното училище, които се клатеха на дансинга и се редуваха да отпиват от манерката на Ноъл. Наоми Циглър и Джеймс Фреед бяха на сцената и пееха някаква песен на Аврил Лавин, която Спенсър не можеше да понася. Мейсън Байърс и Девън Арлис се навеждаха да се целунат. Кирстен Калън и Бетани Уелс си шушукаха нещо в ъгъла.
— Андрю — извика тя.
Тогава забеляза Емили в другия край на залата. Тя бе облечена в розова рокля без презрамки, а раменете й бяха покрити с розов шал. Спенсър тръгна към нея, но тогава забеляза нейния кавалер, който я държеше за ръката. Спенсър присви очи, за да го види по-добре и точно в този момент той се извърна и я забеляза. Той имаше мрачни, тъмно сини очи, същите каквито ги бе запомнила в сънищата си.