Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
НЕ ЗАБРАВЯЙ! СРОКЪТ Е ПОЛУНОЩ!
Тя се отдръпна от Шон.
— Какво има? — попита той.
Тя посочи към бележката с треперещи ръце.
— Ти ли написа това?
Но това бе глупав въпрос: и тя знаеше отговора.
28.
Без Хана Мерин купонът не е купон
Щом таксито й спря пред „Кингмън хол“, Хана хвърли двайсетачка на предната седалка до шофьора, възрастен оплешивяващ чичко, който явно страдаше от прекомерно потене.
— Задръжте рестото — каза тя. Затръшна вратата и хукна към входа, присвивайки се от болки в корема. На гарата във Филаделфия си беше купила една торбичка с „Куул ранч доритос“ и за пет невероятни минути ги беше опустошила без остатък. Голяма грешка.
Отдясно се намираше масата, където проверяваха за пропуските. Дребно слабичко момиче с късо подстригана руса коса и дебело напластена очна линия събираше билетите и проверяваше имената в тетрадката си. Хана се поколеба. Тя нямаше представа къде е пъхнала билета си, а ако се опиташе да плати на място, просто щяха да я изгонят. Тя присви очи и се вторачи в тентата, която блестеше като торта за рожден ден. На Шон просто нямаше да му се размине. Тя щеше да отиде на бала, независимо дали на момата с тежкия грим й харесва или не.
Хана си пое дълбоко дъх и с пълна скорост профуча край масата.
— Хей! — чу тя зад гърба си гласа на момичето. — Почакай!
Хана се скри зад една колона, сърцето й препускаше като полудяло. Един едър охранител, облечен със смокинг, прибяга край нея, след това се спря и се огледа. Объркан и ядосан той махна с ръка и каза нещо в своето уоки-токи. Хана усети лек прилив на удовлетворение. Тайното промъкване й донесе същото удоволствие като краденето.
Тук бе тъпкано с деца. Тя не можеше да си представи балът някога да е бил толкова посещаван. Повечето момичета на дансинга си бяха събули обувките и ги вдигаха във въздуха, когато се завъртаха. Край бара се бе събрала също толкова голяма тълпа, а още повече деца се бяха наредили край нещо, което очевидно беше караоке. Съдейки по чистите, празни маси, все още не бяха сервирали вечерята.
Хана улови за лакътя Аманда Уилиямсън, десетокласничка от „Роузууд дей“, която винаги се опитваше да я поздравява, когато се срещаха по коридорите в училище. Лицето на Аманда светна.
— Хана, здравеййй!
— Виждала ли си Шон? — излая Хана.
По лицето на Аманда се изписа изненада; след това тя сви рамене.
— Не съм сигурна…
Хана продължи нататък с разтуптяно сърце. Може би все пак той не беше тук. Тя промени посоката, като едва не се сблъска с някакъв сервитьор, който носеше огромна табла със сирена. Хана грабна едно огромно парче чедър и го пъхна в устата си. Преглътна го без дори да усети вкуса му.
— Хана? — извика Наоми Циглър, облечена със златиста рокля без колан и с прекалено потъмнена кожа. — Колко забавно! Ти си тук! Не каза ли, че няма да идваш?
Хана се намръщи. Наоми стискаше за ръката Джеймс Фрийд. Тя ги посочи с пръст.
— Вие двамцата заедно ли дойдохте? — Хана си бе помислила, че може би Наоми е дамата на Шон.
Наоми кимна утвърдително. След това се наведе напред.
— Да не би да търсиш Шон? — Тя поклати глава, изпълнена с благоговение. — Всички говорят за това. Аз самата не мога да повярвам.
Сърцето на Хана спря.
— Значи Шон е тук?
— Че е тук, тук е — Джеймс бръкна във вътрешния джоб на сакото си и измъкна бутилка от кока-кола с подозрително безцветно съдържание, и изля част от него в портокаловия сок. После отпи една глътка и се усмихна.
— Искам да кажа, че те са толкова различни! — впусна се в размишления Наоми. — Нали каза, че все още сте приятели? Той каза ли ти, защо е решил да покани нея?
— Я млъквай — Джеймс я сръга с лакът. — Тя е секси.
— Кой? — изкрещя Хана. Защо всички останали знаеха за това, а тя не?
— Ето ги там — Наоми посочи с пръст към противоположния край на залата.
Морето от деца сякаш се разтвори и поток светлина се изля от тавана. Шон седеше в ъгъла до машината за караоке и прегръщаше високо момиче, облечено с черно-бяла рокля на точки. Главата му бе наведена над шията й, а нейните ръце се намираха опасно близо до задните му части. Когато момичето се обърна, Хана видя познатите елфически, екзотични черти и неповторимата синьо-черна коса. Ариа.