Око за око

Тя толкова се изненада, че едва не изтърва телефона си на мраморния под в тоалетната. Набра номера на Мона. Двете още не си говореха — Хана дори не беше казала на Мона, че няма да ходи на бала — и Мона не си вдигна телефона. Хана затвори толкова разочарована, че от яд хвърли телефона си по вратата. С кого може да е Шон? Наоми? Някоя кучка от Клуб Д?

Тя се изстреля толкова шумно от кабинката, че накара възрастната дама, която си миеше ръцете, да подскочи. Когато Хана зави зад ъгъла и тръгна към входната врата, тя изведнъж се спря. Кейт седеше на един от шезлонгите и се слагаше бледо червило с розово-оранжев цвят. Беше кръстосала дългите си, слаби крака и изглеждаше свръхсамоуверена.

— Всичко ли е наред? — Кейт погледна Хана с наситено сините си очи. — Дойдох да проверя.

Хана се напрегна.

— Да, всичко е наред.

Кейт изкриви устни.

— Не искам да обиждам баща ти, но понякога изтърсва най-неподходящото нещо. Един ден, например, щях да излизам на среща с едно момче. Тъкмо се канехме да излизаме от къщата и баща ти ме пита: Кейт, гледам, че си написала OB20 в списъка с покупки. Какво е това? На кой щанд мога да го намеря? Такова унижение.

— Господи! — Хана усети прилив на симпатия. Това определено звучеше като баща й.

— Хей, няма значение — тихо рече Кейт. — Той не е искал да те обиди.

Хана поклати глава.

— Не става въпрос за него. — После погледна Кейт. О, какво пък, по дяволите. Може би между тях наистина е възникнала връзка. — Става въпрос за бившето ми гадже. Получих съобщение, че е отишъл на един благотворителен бал с друго момиче.

Кейт се намръщи.

— Кога скъсахте?

— Преди осем дни. — Хана седна на шезлонга. — Силно съм изкушена още сега да ида там и да му сритам задника.

— Ами защо не отидеш?

Хана се облегна назад.

— Ще ми се, но… — Тя кимна към вратата, която водеше към ресторанта.

— Виж какво — Кейт се изправи и сбърчи вежди пред огледалото. — Защо не се оправдаеш с онази спомоществовател на група, в която си записана? Кажи, че някое от момичетата се е обадило и е казало, че се чувства твърде „слаба“, а ти си нейна приятелка и трябва да я разубедиш.

Хана вдигна вежди.

— Знаеш твърде много за този вид групи.

Кейт сви рамене.

— Имам няколко приятели, които са минали през рехабилитационна клиника.

Доообре.

— Не мисля, че това е добра идея.

— Аз ще те покрия, ако искаш — предложи Кейт.

Хана срещна погледа й в огледалото.

— Наистина ли?