Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Офиси на „Юниуейв“
Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска
Съобщението, че окончателният изпитателен полет за приемане на проекта се отлага още веднъж, дойде под формата на бележка, която Линдзи Уайт бе оставила върху компютъра на Бен в лабораторията.
Отначало Бен не я видя, когато се върна от кабинета на Джеръд. Бе парче сгъната хартия, залепено за горната част на монитора му и фактът, че не го забеляза цял час, бе доказателство за настоящата му разсеяност. Обмисляше начин, по който да лиши евентуалните саботьори от възможността да „замърсят“ главната програма за изпитателния полет.
Бележката бе равносилна на отлагане на екзекуция. Което означаваше единствено, че Шрьодингер щеше да бъде нахранен лично от него поне още една вечер. Бен се запита какво ли бе предизвикало новото отлагане.
„Нима съм изпаднал някак от играта и не го знам?“ — запита се той. Зависи кой бе взел решението и това със сигурност бе някой, който стоеше над Джо Дейвис в йерархията.
Главният факт си оставаше, разбира се — че той не знаеше кой би могъл да е врагът. Линдзи и Джо го бяха излъгали за монтирането на аварийното изключване на борда на гълфстрийма. Бен изсумтя, сега и те му изглеждаха като невидимия противник, а да подозира всеки си беше чиста параноя.
Излезе да поговори с няколко души от екипа си и да изслуша оплакванията им, че след три дни трескава работа не бяха успели да намерят и една грешчица в главната програма. Той се въздържа, разбира се, да сподели с тях онова, което суперкомпютърът „Крей“ му бе помогнал да открие. Предупреждението на Дан Джеръд не бе единствената причина за това. Въпросът се свеждаше до обричащата го на самота реалност, че никой не бе извън подозрение.
След като всички членове на екипа си тръгнаха, Бен седна в тихата зала и се опита да подреди мислите си. Може би Джеръд щеше да е в състояние да ги защити, когато последният полет най-сетне се състои. Фактът, че сподели с Джеръд подозренията си, бе повдигнал духа му, ала все още имаше твърде много въпроси без отговор, за да се чувства спокоен.
Заля го вълна на умора, той отпусна глава върху писалището да си почине минута-две и потъна в хаоса от тревожни сънища.
Изследователският триъгълник
Рейли-Дъръм, Северна Каролина
По-голямата част от предобеда Уил Мартин ту крачеше из кабинета си, ту се взираше през прозореца, говореше по телефона и се опитваше да запази съсредоточеност. Забавянията в Анкъридж бяха стигнали критичната си точка, но да се притиска още Джо Дейвис със сигурност нямаше да е продуктивно. Сега не можеше да стори почти нищо, освен да чака, да се надява и да гледа часовника. Денят започна с доклад по безопасността от Тод Дженкинс, корпоративният шеф по сигурността. Възможността, колкото и минимална да бе, да съществува пробив в сигурността на „Юниуейв“ лесно бе привлякла цялото му внимание. А след като дъщерята на един пилот с отнет лиценз задаваше твърде много въпроси, а пък самият пилот бе наел адвокати, опасността от такъв пробив бе напълно реална.
— Значи се казва Роузън?
Тод Дженкинс кимна.
— Да, и случаят става по-сложен с всеки изминал час, след като дъщеря му натиска Бреговата охрана и ФАА за отговори.
— Какво знае тя?
Дженкинс сви рамене.
— Хората на Дан Джеръд я следят — отвърна той, имайки предвид базираният в Анкъридж шеф по сигурността на проекта „Скайхук“.
Уил се наведе напред и отправи пронизващ поглед към Дженкинс.
— Трябва да идеш на място. Искам да наблюдаваш лично. Нямам доверие на Джеръд, че ще реагира навреме. Ситуацията е твърде сериозна, за да гледаме на нея лековато, Тод. Конгресът търси жертви сред черните проекти и ако този дисквалифициран пилот успее да разнищи прикритието ни, дори успешният изпитателен полет няма да ни спаси. Говоря сериозно, става въпрос за оцеляване.
Дженкинс кимна и не каза нищо повече, преди да си тръгне. Най-голямото предизвикателство за него бе да скрие широката си усмивка. След като бе прекарал двайсет и осем години в организирането и изпълнението на тайни операции на ЦРУ, това седене зад бюро направо го убиваше.
Двадесет и пета глава
Петък сутринта, ден пети
Пентагона
Вашингтон, Окръг Колумбия
Генерал-майор Мак МакАдамс излезе от заседателната зала на Обединения комитет на началник-щабовете заедно с генерал Лу Касиди, след като приключи свръхсекретното съвещание за системата „Бумеранг“.