Кралица на сенките

– А аз си мислех, че двете с Лизандра сте станали приятелки след драматичния ти подвиг.

– Аробин, да си изберем друго място за гледане – пророни Лизандра. – Този бой приключва.

Елин се запита какво ли беше чувството да търпиш мъжа, погубил любимия ти.

Но лицето на Лизандра представляваше маска от тревожна, предпазлива вятърничавост, поредната кожа, която носеше върху своята, докато си вееше небрежно с разкошно ветрило от дантела и слонова кост. Съвсем не на място в този бордей.

– Красиво е, нали? Аробин ми го подари – отбеляза Лизандра, проследила погледа ù.

– Малка дрънкулка за една дама с извънредни дарования – коментира Аробин и се наведе да целуне голата шия на Лизандра.

Елин почувства отвращението ù толкова силно, че едва не се задави с него.

Аробин се запромъква през тълпата като змия през треволяк, улавяйки погледа на кльощавия арбитър. Когато се загуби от полезрението им, Елин доближи Лизандра. Куртизанката извърна лице от нея и тя усети, че това вече не е поза.

– Благодаря ти за онзи ден – пророни тихо Елин.

Лизандра задържа погледа си върху тълпата и окървавените бойци отпред.

Очите ù попаднаха върху един от Валгите и тя бързо ги върна към Елин, после се поотдръпна назад, така че зрителите да образуват стена между нея и демоните отвъд бойната яма.

– Добре ли е той?

– Да. Почива си и яде колкото може повече – отвърна Елин.

Сега, когато Едион беше в безопасност, трябваше да се заеме с обещаната на Аробин услуга. Макар че се съмняваше на някогашния ù господар да му остава много живот, след като Едион се съвземеше и научеше на каква опасност я излага. И то в допълнение към всичко, което ù беше причинил през годините.

– Радвам се – каза Лизандра.

Аробин потупа арбитъра по рамото и тръгна обратно към тях двете. Елин потропваше с крак, докато Кралят на асасините не се тикна помежду им отново.

Каол я доближи дискретно с ръка на меча си.

Елин сложи ръце на хълбоците си.

– Кой е опонентът ми?

Аробин кимна към една група валгски стражи.

– Когото пожелаеш, той ще е. Само се надявам да не избираш съперника си толкова време, колкото и демона, който трябва да ми доведеш.

Значи до това опираше всичко. Кой държеше по-силната ръка. А ако откажеше, и то без да му се е издължила... Можеше да я накаже жестоко. Много по-жестоко от това.

– Ти си побъркан – произнесе се Каол.

– Я виж ти, имал си език – измърка Аробин. – О, и няма нужда да ми благодариш... за съдействието, имам предвид. – Той стрелна очи към групата Валги. Изглежда, наистина бяха подарък за капитана.

– Нямам нужда от помощта ти – отвърна му стръвнишки Каол.

– Ти не се меси – обади се Елин. Надяваше се Каол да разбере, че омразата ù не е насочена към него.

Той поклати глава и се обърна към опръскания с кръв пясък. Нека се ядосва. И бездруго имаше да му връща много.

Тълпата се усмири и арбитърът призова следващия боец.

– Твой ред е – обяви Аробин с усмивка. – Да видим на какво са способни онези твари.