Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мощта на Хаоса нараства — отбелязах аз.
— Енергията на безпорядъка — отвърна демонът.
— Значи не си ми казал всичко.
— Аз съм само слуга — каза Грайл. — Не съм осведомен за делата на Могъщите.
Светът около нас ставаше все по-светъл, а черната лента продължаваше да се вее напред, докъдето ми стигаше погледът. Облаците отлетяха встрани и на тяхно място се появиха нови. Очевидно вече бяхме поели през Сенките. След известно време планините се снижиха и постепенно отстъпиха пред обширна равнинна област. Слънцето ненадейно се озова в средата на небето. Като че ли се движехме малко над мрачния път и краката на Грайл едва го докосваха. Крилата му ту се движеха с бавни, широки махове, ту пърхаха със скорост, която ги правеше почти невидими.
Слънцето отплува далеч вляво и доби кървавочервен оттенък. Под нас се разстла розова пустиня…
После отново се спусна мрак и звездите се завъртяха, сякаш прикрепени върху огромен панаирджийски фойерверк.
Спуснахме се ниско, току над върховете на дърветата…
Стрелнахме се над оживена централна улица с ярки светлини и блеснали автомобилни фарове, неонови реклами и просторни витрини. Лъхна ни топлият, спарен, прашен, опушен градски въздух. Няколко пешеходци погледнаха нагоре, доловили едва-едва нашето присъствие.
И още докато се носехме над реката, слаломирайки между покривите на крайградските къщи, гледката претърпя неочаквана метаморфоза. Само миг по-късно вече летяхме над скалист праисторически ландшафт, покрит тук-там с лава, потръпващ неравномерно, с два действащи вулкана — един съвсем близо и друг в далечината, които бълваха облаци дим право към сиво-зеленото небе.
— Това трябва да е някакъв по-кратък път, а? — подхвърлих аз.
— Най-краткият — отвърна Грайл.
Навлязохме в продължителна нощ. По едно време пътят ни като че ли се гмурна в морските дълбини. Около нас се стрелкаха ярки морски създания, някои само на ръка разстояние, други малко по-далеч. Черният път ни предпазваше — сух и непокътнат.
— Предстои огромно надигане на силите — обади се Грайл, — точно като след смъртта на Оберон. Неговото въздействие ще разтърси Сенките.
— Но смъртта на Оберон съвпадна с възстановяването на Лабиринта — казах аз, — а това е нещо повече от преселването в отвъдното на някой от владетелите на двата полюса.
— Така е — съгласи се демонът, — но сега балансът между силите бездруго е нарушен. Това ще засили труса. Вероятно ефектът ще е още по-краен.
Влетяхме в отвор, издълбан в появилия се мрачен скален масив. Край нас се проточиха ивици светлина. Неравният релеф се оцвети в светлосиньо. После — след колко време, това не мога да кажа — се извисихме към пурпурен небосвод, без дори да успея да доловя мига на прехода. Една самотна звезда блестеше далеч напред. Понесохме се право към нея.
— Защо? — попитах аз.
— Защото Лабиринтът е станал по-силен от Логрус — отговори Грайл.
— Как се е стигнало до това?
— Принц Коруин създал втори Лабиринт по времето на сблъсъка между Амбър и Хаос.
— Да, той ми разказа за това. Аз дори съм виждал този Лабиринт. Баща ми се боял, че Оберон няма да успее да възстанови оригинала.
— Но той успял и сега Лабиринтите са два.
— И?
— Лабиринтът на баща ти е също Знак на Реда. Затова изначалният баланс между Силите е нарушен в полза на Амбър.
— И как така си наясно с нещо, за което никой в Амбър дори не подозира, или пък всички са решили, че не си струва и аз да го знам?
— Твоят брат Мандор и принцеса Файона се досещаха и затова потърсиха доказателства. После представиха разкритията си на твоя вуйчо — лорд Сухай. Той на свой ред провери версията им и се убеди в нейната истинност, но в това време владетелят Суейвил беше вече на смъртния си одър. Знам всички тези подробности, тъй като именно Сухай ме изпрати да те намеря и ми нареди да те запозная със ситуацията.