Вълкът през зимата [bg]

- Мислите, че земята е нестабилна?

- Възможно е. Не съм експерт.

Аз също не бях експерт, но това не беше карстов терен, не и доколкото можех да преценя. Не бях чувал в този район да са се появявали пропадания на почвата както във Флорида. Дупката беше странна, дори смущаваща, но това може би беше неясен атавистичен страх от тесни затворени пространства под земята и пропаданията, които те предизвикват. Не страдах от клаустрофобия, но пък и досега не бях попадал в дупка под земята.

- Какво я е причинило?

Юклид изключи фенерчето.

- А, това е интересното, нали? - каза той. - Ще ви оставя сам да си отговорите. Аз знам само, че ме чака месно руло с неизменните храносмилателни проблеми след него. Бих ви поканил да вечеряте с мен, но сте ми симпатичен.

Юклид тръгна към колата си. Аз останах край оградата. Още различавах дупката, по-черно петно на фона на спускащия се мрак. Почувствах сърбеж по главата, като че ли в косата ми лазеха буболечки.

Когато стигна до колата си, Юклид ми викна, за да ми даде последен съвет. Караше красив червен шевролет „Бел Еър“ от петдесет и седма година - беше ми казал, „Приятно ми е да знаят, че идвам“. Сега стоеше до отворената врата на автомобила и леденият вятър си играеше с рядката му коса и широката му вратовръзка.

- Късмет с онези хора оттатък - каза той. - Само внимавайте къде стъпвате.

Включи мотора на колата и държа фаровете насочени към земята пред мен, докато стигнах благополучно до своята. Карах след него до дома му, после продължих на юг към къщи.

В покрайнините на Проспъръс Лукас Морланд и Хари Диксън се взираха в друга дупка в земята. В първия момент Хари бе поразен от абсурдната, но вледеняваща мисъл, че момичето се е откопало, точно както в съня му, и онова, което е изпълзяло от гроба, е било нещо много по-ужасяващо от ранена млада жена, която може да назове имена. Но после фенерите осветиха отпечатъците от големи лапи в разпиляната пръст, начупените кости и следите от зъби по тях. Намериха главата под стар дъб, по-голямата част от лицето беше оглозгана.

- Казах ти - рече Хари. - Казах ти, че видях вълк.

Морланд не отговори, беше започнал да събира останките, които успяваше да намери. Хари се присъедини към него. Не можаха да открият всичките. Вълкът, или някакъв друг хранещ се с мърша хищник, бе отнесъл със себе си части от нея. Липсваше едната ръка и повечето от единия крак.