Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Пресконференцията — изрече Холт подчертано още преди да седне. — Има ли нещо, което трябва да знам? За ситуацията по разследването, питам.
— Само това, че с удоволствие бих се въздържал от участие в полза на някого, който се нуждае от това повече — каза Бекстрьом. — Какво мислите за Патицата? Тя е много дипломатична.
— Разумно — съгласи се Холг. — Мислех да помоля Лиса, Аника и нашата говорителка пред пресата да се погрижат за практическата страна. Не знам само ти дали искаш нещо да се свърши?
— Не — каза Бекстрьом с искрено учудване. — За онези лешояди. Какво би могло да бъде?
— Все си същият, Бекстрьом. — Холт се усмихна и му кимна. — Непоклатима канара в несигурно време. Да разбирам ли, че предстои скорошно залавяне?
— Да — потвърди Бекстрьом. — Не виждам причина за промени, но засега най-добре това да си остане между нас.
Бекстрьом кимна замислено като сложи ръце в скута си и вдигна поглед към лампата на тавана. „Още една — помисли си той. — С този екземпляр положението беше толкова лошо, че човек можеше да преброи ребрата ѝ без помощта на пръстите си.“
— Адвокат Ериксон избегна земното правосъдие, но божието го стигна — уточни Бекстрьом. — За един обикновен божи служител като мен остава само да уреди светските подробности — добави той и въздъхна дълбоко.
— Очаквам го с нетърпение — каза Холт и се изправи. „В най-добрия случай той е просто луд.“
Въпреки благочестивите надежди на Бекстрьом, пресконференцията на полицията взе лош обрат почти веднага. Бяха наели най-голямата конферентна зала в полицейския участък, но въпреки това тя бе претъпкана с журналисти, когато отговарящата за информационните въпроси от полицията във Вестерурт, водещата досъдебното производство Лиса Лам и помощник-водещата разследването Аника Карлсон влязоха в залата. Въздухът вече бе натежал от незададените въпроси, на които трите жени се очакваше да отговорят веднага щом заемат местата си зад дългата маса, намираща се в тясната част на помещението.
Говорителката започна, като приветства всички с добре дошли, обясни, че тя и колегите ѝ очакват с нетърпение въпросите, следвайки определения ред, и след това даде думата на водещата досъдебното производство, главен прокурор Лиса Лам. Лиса Лам благодари и започна отчета си с думите, че за съжаление няма много какво да каже.
Разследването се намираше все още в първия, начален етап. Полицията работеше усилено и непредубедено, бяха установени множество следи на местопрестъплението, които са изпратени до Националната лаборатория по криминалистика в Линшьопинг за анализ. Според нейната оценка предпоставките изглеждаха добри. Рубрицирането на досието беше променено от „подозрение за убийство“ на „убийство“ в съответствие с предварителната експертиза на съдебния лекар. Повече подробности тя не можеше да даде. Не и в момента, поради обичайните технически изисквания на разследването. После тя кимна към говорителката, която взе думата и даде възможност за въпроси.
Аника Карлсон не каза и дума през цялото време. Тя седеше наведена напред, тежко положила лакти на масата и подпряла с ръце брадичката си, докато наблюдаваше събраните представители на третата власт с присвити очи, без мускулче да трепва на лицето ѝ. Вероятно тъкмо затова към нея бе зададен първият въпрос от репортера на най-големия новинарски телевизионен канал.
Имаше различна и противоречива информация за това как Ериксон е бил убит. Че той е бил прострелян, намушкан с нож, удушен, пребит до смърт или жертва на няколко от изброените възможности. Какви бяха нейните коментари относно това?
— Смъртта на Ериксон е причинена от външен фактор и повече от това не мога да кажа — отговори Аника Карлсон и хвърли гневен поглед към този, който беше задал въпроса.
— Кога е починал? — искаше да знае някой от публиката, като начало на това медийно боричкане, което, както всички разбраха, вече беше започнало.
— Когато първият патрул пристигнал на мястото около два и петнайсет през нощта в понеделник, той бил намерен мъртъв в дома си. Бил е убил в периода от неделя следобед и онзи момент, когато са го открили мъртъв — уточни Аника Карлсон. По-точно време от това тя не можеше да им даде. Поне не сега.
— Следваше ли полицията конкретна следа? — попита един от общо тримата журналисти, които бяха от най-големия вечерен вестник.
— Не — каза Аника Карлсон. — Работим екстензивно и непредубедено.