Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Не ме притеснявате.

— Е, тогава много ви благодаря — обадих се аз. — Затвори вратата — смушках Джинкс. — Той я затръшна с всичка сила. Помислих си: „Киселяк с киселяк. Копеле такова“. Куклата даде газ, излязохме отново по средата на платното и продължихме напред. Градът се простираше пред нас. От другата страна на центъра се намираха жилищният блок „Маракийш“ и Холидей.

Холидей беше страхотна. Елдорадо. Страхотна. Но се запитах: дали не мисля така, защото тя е първата след повече от две години. Не е ли дошла като че ли направо от джунглите? Ами че дори сега, в този миг, откъде знаеш дали не е с домоуправителя, пък дори и с някой хлапак от пазара за стари коли. А тази кукла до теб, тя би ли се навила? Знаеш, че няма. Тя е изискана. Тя е от каймака. Не може да я свали всеки, на когото е казала здрасти. И няма защо да се тревожиш какво можеш да пипнеш от нея. Попитах я:

— Откога се интересувате от космическото съзнание?

— Отдавна. Вече три-четири години.

— Не искам да изглеждам като глупак, но все пак кажете ми какво е това. Религия ли е или нещо друго?

— Не. Философия е. Навлиза в четвъртото измерение. Или по-скоро навлиза в математическото понятие за четвъртото измерение.

— Това вече наистина ме обърква.

Тя се засмя.

— И все пак е много интересно. Надявам се да ви видя на някоя от медитациите на Учителя.

— Присъствието ми ще се отрази зле. Излъчването ми ще окаже лошо влияние.

— Може и да не се отрази.

— Сигурен съм, че ще бъде вредно. Не зная нищо за космическото съзнание… но зная нещичко за измеренията. И не поддържам теорията, че четвъртото измерение е философско или математическо понятие. Мисля, че е чисто интуитивно.

Тя ме погледна изненадано.

— Не се опитвам да ви го доказвам и не искам да прозвучи претенциозно. Но аз вярвам в това.

— Никога не съм чувала за такова нещо — замислено рече тя.

— Тия дни трябва да се занимаем с този въпрос… и с още някои неща — казах аз и от погледа й към мен разбрах, че е усетила за какви други неща говоря.

Джинкс се надигна и се наведе напред:

— Ето едно такси.

— Ще има и други — обади се момичето.

— Не искаме да злоупотребяваме с добрината ви — смигнах й лукаво, така че Джинкс да не забележи, и се опитах да й внуша, че следващия път, когато щяхме да се видим с нея, ще се постарая Джинкс да го няма.

Тя също ми смигна в отговор и спря колата до тротоара.

Джинкс отвори вратата и излезе. Бях се поизправил, за да сляза, когато отново долових онзи парфюм и сега вече го разпознах. Казваше се Huele de noche12.

— Имате добър вкус за парфюми.

— Моля?

— Парфюмът ви. Чудесен е.

— Парфюмът ли?

— Huele de noche. Сега вече го разпознавам. И преди ми се струваше познат, но не можех да се сетя откъде. Сега се сетих.

— Аз не употребявам парфюм — поусмихна се тя едва-едва.