Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

Докато се провирах през боклуците, за да намеря къде да седна, си казах: Тоя тип е наредил всичко това съвсем съзнателно. Опитва се да бъде ексцентричен.

Той изчака да стигна до едно меко кресло с висока облегалка, преди да затвори.

— Е, та за какво става въпрос?

Седнах в креслото. Вместо каренце с бяла бродерия на облегалката имаше брокатна олтарна покривка.

— Имам нужда от помощ, мистър Мандън — рекох.

— Обикновено всички, които идват при мен, имат нужда от помощ, а не от желание за светски контакти. Каква помощ по-точно?

— Юридическа. Съвет…

— Съвет за нещо, което вече се е случило, или за нещо, което тепърва ще се случи?

— И двете.

— С какви пари разполагате?

— Въпросът не е с какви пари разполагам, мистър Мандън. Въпросът е колко ще имам в бъдеще.

— Аз не се занимавам с пари в бъдещето.

— Но тези пари в бъдещето не са зависими от случая. Искам да кажа, не зависят от случая така, както парите на Нелсън Хлапака едно време…

Той наклони глава на една страна, постоя вторачен в мен няколко секунди, после взе хавлиената кърпа от бюрото и шумно си издуха носа. Остави я върху грубото си бюро, взе кръгла картонена кутия от горния плот на двуетажна масичка и ми я поднесе. Видях, че вътре има дълги тънки пури и поклатих глава. Той си избра една, върна кутийката на масичката и тогава забеляза нещо, което много го раздразни. Не можах да разбера какво е то, но той направи кисела физиономия, извади от джоба си малка сребърна свирка или нещо подобно, защото видях, че бузите му се издуват и спадат, но не се чу никакъв звук. Не разбирах какво точно става, но се понаместих, така че дясната страна на тялото ми да остане по-далеч от дръжката на креслото и нищо да не ми пречи да извадя пистолета си; чух тракането на дървени халки по корниза на завесата, извърнах се и видях сред гънките й един негър в бели памучни панталони и сиво-черно горнище на анцуг — младо и красиво черно момче, метър и осемдесет, че дори и повече.