Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Глава деветнадесета
Даже Майлоу беше стъписан от мащабите на опустошението. Докъдето му стигаше погледът, срещаше само пламтящи останки. Нито един кораб от другата флотилия не успя да избяга. Всички Ашли се впуснаха в преследването и ги запалиха. Около рухналите на земята разрушени въздушни кораби по цялата долина лежаха разпръснати отломките от планери, някои още горяха. Няколко планера бяха успели да кацнат сред хаоса на сражението по корабите на Ашли (Майлоу вече избягваше да мисли за тях като за „свои“ кораби) и бяха стоварили групи войници. Но те бяха твърде малобройни, за да представляват сериозна заплаха и роботите бързо ги изтребиха.
Обърна се към редицата екрани, по които преминаваха картини от земята. Имаше много оцелели. Сами или на групи бягаха от пламъците на Небесните Господари, в които бяха прекарали целия си живот. Майлоу си мислеше колко ли странно е за тях да се окажат на земята. При това сред смазващо ужасни обстоятелства. Дрехите на мнозина бяха обгорели, по телата на някои се виждаха страшни изгаряния. Тези едва ли щяха да живеят още дълго, даже ако Ашли ги оставеше да избягат. Майлоу каза на глас:
— Ашли, само не ми казвай, че в момента си играем на милосърдие. Там долу се виждат оцелели хора.
— Харесва ми да ги гледам как търчат напред-назад, уплашени до лудост. Пък и доста енергия изразходвах. Не искам да стрелям с лазерите, докато не презаредя напълно.
— Е да, днес ти беше едно много заето момиче. А сега какво следва, или не бива да питам?
— Искам да сваля и нашите хорица долу. Те са само безполезни паразити. Нямаме нужда от тях.
— Какво, всички ли? — разтревожено попита той. — Ще опразниш цялата флотилия? — Идеята му се струваше крайно непривлекателна. Каква полза да имаш власт, ако Ашли се отърве от всички поданици?
— Ами да, до последния скапаняк.
— Ей, виж сега, нека да не прибързваме с това! Нека да го обмислим още малко.
— Аз го обмислих вече. Искам да ги сваля долу! — твърдо заяви Ашли.
— Моля те, направи ми услуга, позадръж засега, може ли? — примоли се Майлоу.
— И защо? — с подозрение попита тя.
— Ашли, помисли, що за удоволствие е да стовариш всички на земята? Остави поне няколко. За забавление.
— За забавление ли?
— Да, те са забавни, нали? И можем да си измислим още игри с тях, нови игри. Освен това, аз имам сериозна причина да задържа някои от тях тук.
— Що за причина е?
— Ще ми трябва женска компания.
— И аз съм жена — натърти Ашли.
— Ами да, разбира се! — Майлоу започна предпазливо да подбира думите си. — Но аз говорех за женска плът. Трябва да признаеш, че на тебе това качество доста ти липсва. Нали знаеш защо исках да задържа Джан. Е добре, ти се отърва от нея, но искам да я заменя с някоя. И като си мисля, май ще имам нужда не само от една. Нека да пообиколя из корабите да си напазарувам, преди да изхвърлиш нашите пътници зад борда.
След продължителна пауза тя каза:
— Може.
Майлоу изпухтя от облекчение и каза:
— Добре. Значи ще задържим всички планове до утре. Ще ми се да съм по-далече оттук, преди да прескачам от кораб в кораб.
— Може — пак отговори Ашли.
Не след дълго флотилията се насочи на юг. Майлоу стоеше в задната част на залата за управление и гледаше димните стълбове над отдалечаващата се долина.
— Сбогом, Джан — промърмори той.
Това не можеше да служи за военни нужди, оказа се някакъв огромен магазин. Или по-скоро голямо множество магазини, събрани под невероятно просторен покрив. Джан установи това, когато навлезе във вътрешността на сложната конструкция, в разгара на въздушната битка. Първият запален въздушен кораб бе преминал ниско над главите им, ръсейки обилно горящи парчета, и се разби две мили по-нататък. Тя гледаше страховитото огнено кълбо издигнало се над разпадащия се корпус и не вярваше, че някой би могъл да оцелее в този ад. После лазерните лъчи подпалиха друг въздушен кораб и Джан видя как няколко планера и мнозина парашутисти се изсипаха в небето. Един от планерите се приземи твърде наблизо и Джан реши да скрие Робин по-навътре в обширната сграда.
Тръгнаха надолу по наклонената широка пътека. Джан забеляза, че макар всички стъклени витрини на магазините да бяха натрошени, стоките или остатъците от стоки си стояха недокоснати. Тя се зачуди защо това място не е било разграбено. Дали защото е било известно с пръснатите в него зарази… Тази мисъл не й вдъхваше спокойствие, но тя си припомни, че преживя достатъчно дългия си престой в града на „Скайтауър“, а той беше прочут с някогашните си епидемии.
След малко намери първото тяло. Приличаше на купчинка вехти парцали, захвърлена на пътеката, но отблизо видя костите. Спря на няколко крачки, смръщи се. Това не бяха останки от някогашен обитател на околността, отдавна да са се разпаднали на прах. Не, някой по-скорошен посетител си е оставил костите тук. И ръждясалото дългоцевно оръжие до тях показваше, че той или тя е бил мародер. Но от какво е умрял той… или тя? От глад? От зараза?…