Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Дяволът го изгледа и изпусна пламъци от устата си.
— Това наглост ли е? — попита хладно Господарят Ли. Откъсна изумрудена брошка от дрехата на Лунното момче и я запокити в реката от разтопено желязо, която течеше покрай стените на замъка. — Не ми се ще да се оплаквам, че един нагъл портиер е откраднал скъпоценна брошка и я е глътнал, опитвайки се да прикрие престъплението си — студеният му поглед се впери в корема на създанието. — Макар че може би би било любопитно да наблюдавам как твоите началници се опитват да ми я върнат — добави.
Без да каже нищо повече се запъти с решителна стъпка към огромните стоманени врати. Постарах се да не изостана от него и бях така заслепен от ужас и от стичащата се по челото ми пот, че едва след известно време започнах да чувам шляпането на дрипавите ми сандали върху огромни мраморни плочи.
Няколко капки пот се бяха появили дори и върху челото на Господаря Ли. Единствено Лунното момче не даваше вид да се е смутило от нещо. Продължаваше да отвръща с кимания на въображаемите ръкопляскания и да изразява досада от отсъствието на тръбачи. Повдигнах чадъра малко по-високо. Прекосихме дълъг коридор и се оказахме в огромна стая, където цяло едно войнство от чиновници обработваше някакви документи.
Адът е населен не само от дяволи, но и от обикновени призраци. А и самите дяволи не са зли по природа. Просто са имали нещастието след преминаването през Великото колело на преобразованията да се преродят като слуги на Ада. Кръвожадността не е нищо друго освен част от новата им същност също както при прераждането в тигър. Старшият чиновник очевидно при последното си прераждане е бил банкер. Имаше тънка права коса, тънки прави очи, тънки прави ноздри, тънки стегнати устни, тънки прави рамене, тънки прави ръце, положени успоредно върху писалището, тънки и прави, плътно стиснати колене и тънки, и прави крака, с които бе стъпил здраво на земята. Лунното момче замислено го огледа.
— Аз ще имам грижата за него — каза той.
— Действай — отвърна Господарят Ли, — че трябва да влезем по-скоро в кабинета на летописеца.
Лунното момче разигра танцов етюд подобен на онези, които могат да се видят в операта. Бузите ми поруменяха от неудобство, докато Лунното момче с гъвкава стъпка се придвижи към бюрото, а очите на чиновника заблестяха. Лунното момче му се усмихна. Чиновникът се ококори и от челото му започна да се стича пот. Лунното момче започна да му гука. Мършавите колене на чиновника започнаха да треперят под писалището. Лунното момче му каза още нещо и тънките ръце на чиновника се размърдаха, а тънките му крачета започнаха да потропват по пода. Клетият човечец успя да промърмори нещо в отговор и Лунното момче ни посочи с пръст, скрит зад гърба му, една от страничните врати. Заедно с Господаря Ли уж неволно се придвижихме до нея. Лунното момче докосна ръката на чиновника, след което той скочи, с треперещи нозе отиде до вратата, почтително почука и я отвори.
Преминахме през вратата още преди чиновникът да е разбрал какво точно се е случило. Лунното момче го възнагради с докосване по бузата, преди да хлопне вратата пред лицето му.
Бях очаквал да се сблъскаме с още една чиновническа армия, но летописецът на изминалите животи бе сам. Бе седнал зад огромно бюро и ръцете му бяха потопени в папки. Лицето, което ни погледна, ме накара да си спомня за някои от портретите на Хен Чиан, Душещият генерал. Веждите му бяха вертикални, а очите — изпъкнали като на жаба. Носът му бе сбръчкан, сякаш непрестанно душеше някаква неприятна миризма. Господарят Ли му се поклони като на равен. В поклона на Лунното момче любезността и снизходителността бяха уравновесени.
— Ъ? — каза летописецът.
— Аз съм княз Ли от Као, пратеник на Сина на Небесата. Синът на Небесата е много разгневен — започна Господарят Ли.
— Ъ?
— Разбира се, никога не бихме се явили без предупреждение, без да имаме сериозни основания за това. А възможно ли е да се открие по-голямо основание от едно неправилно дозиране на Питието на забравата? — попита загрижено Господарят Ли.
— Ъ?
Господарят Ли обърна поглед към мен.
— Погледнете този безмозъчен и въшлясал представител на низшите класи! — каза сърдито. — Естественото би било неговите познания да се свеждат единствено до ниви, обори и селски труд. Той обаче твърди, че си спомня в най-малки подробности едно свое предишно съществуване, в което е бил прапрадядо на ей-това украшение на двора!
Лунното момче усети намека и направи изящен поклон.
— И не е само това. Тази полуумна чешеща се твар твърди, че е била настойник на князете от династията Суй! — изпищя Господарят Ли. — Описва пиянските оргии на император Ян така, че би ви се накъдрила косата, ако ги чуете, стига да я имахте, разбира се. Сега пък всеки път, когато отвори глупавата си уста, заявява, че някога е бил самият княз Цзин!