Денят не си личи по заранта
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #8
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Денят не си личи по заранта». Краткое содержание книги:
Сандра ни посреща и ни въвежда в дома, но само за да ни преведе през него и да ни изведе на поляната зад вилата. Доста стръмна поляна, ала все пак пригодена за употреба посредством каменни стълбички и тераски. Върху една от тия тераски под закрилата на огромен оранжев слънчебран гостите, дошли преди нас, вече са организирали каре на бридж. Двете дами от карето са ми непознати, а колкото до мъжете, единият се оказва помощник на Томас, а другият — Добс, който може би също е помощник, само че на Сандра и вероятно по тънката част.
— Ето че се оформи и съставът за второ каре — установява домакинът, след като ни кима бегло за поздрав.
— Боя се, че Мод още не се е научила да различава валето от ригата — промърморвам според предварително получените инструкции.
— В такъв случай не мога да ви предложа като спорт нищо повече освен малко пиене — заявява добродушно Томас.
— Чух, че правите сбирка от старинни пистолети — подхвърлям, пак според указанията на Мод.
— Да правя сбирка? — възклицава стопанинът. — Не съм дотам свободен, драги, та да правя сбирка. Купих я наготово в един търг. Но колекцията наистина си струва парите. Ако тия реликви ви интересуват…
Сценката, призвана да мотивира оттеглянето ни в дома, е доста елементарна и съвсем излишна, тъй като ония под слънчебрана изобщо не ни обръщат внимание.
Томас ме отвежда в кабинета си, на горния етаж на вилата. Върху дългите рафтове на вградената в стената библиотека са натрупани доста безразборно кутии от кожа и полирано дърво, съдържащи вероятно ценните оръжия. Домакинът обаче съвсем не се заема да ми показва колекцията, а се разполага в едно кресло край масичката до прозореца и прави нехаен жест към насрещното кресло. Сетне запалва цигара и избъбря:
— Слушам ви.
— Мис Дейвис, предполагам, вече ви е уведомила за разговора ни…
— Да, каза ми, че сте й надрънкали маса глупости — кима Томас.
И за да смекчи донейде фразата, добавя:
— Не ви обвинявам. Предали сте каквото сте чули.
— Аз още по-малко имам намерение да ви обвинявам в каквото и да било. Нито смятам да проверявам дали се касае до глупости, или до сериозни неща. Единственото, което ме интересува, е съдбата на сделката.
— Естествено.
— А това означава, че сделката трябва да бъде сключена не с вас, а с вашия шеф.
Домакинът леко разтваря ръце, в знак, че не възразява:
— Ами сключете я.
— Едва ли ще успея без ваша помощ. Вие имате ужасно мнителен шеф, мистър Томас.
— Значи, пак опирате до Томас. А за какъв дявол Томас трябва да ви оказва помощ?
— За да избегне катастрофата.
— Нима съм стигнал до катастрофа? — пита домакинът, като примигва с очи.
— Вече споменах, че шефът ви е страшно мнителен човек. Тази мнителност за момента е насочена най-вече към вас.
— Като ви слушам, имам чувството, че всяка заран си пиете уискито с моя шеф, когото дори не познавате.
— Лично — не. Затуй пък съм близък с един господин, с когото вашият шеф наистина доста често си пие уискито.
— Ако искате разговорът да има някакъв смисъл, би следвало да се изразявате по-точно: фамилия, професия и прочее.
Може би не е красиво да замесвам в тая работа невинния Франк, но аз говоря по директива.
— Сега всичко е ясно — произнася домакинът, след като изслушва информацията ми. — Вие сте съчетали произволните хипотези на вашия Франк с преднамерените измислици на нашия Ерлих и така сте стигнали до призрака на катастрофата.
Той замълчава, примигва, сякаш за да очисти окото си от досадната прашинка, сетне казва спокойно:
— Катастрофа не се предвижда.
— Катастрофата ще дойде — настоявам, също спокойно. — Освен ако навреме направите необходимото, за да я избегнете. Райън има съвсем определено мнение за вас и съвсем определен план за вашето елиминиране. Той не се нуждае от ортак за сделките си, а от покорен слуга.
— Е, аз наистина нямам квалификацията на слуга — признава домакинът. — Ако това е вината ми…
Той хвърля бегъл поглед през полупрозрачната завеса, за да провери дали навън всичко е наред. После запитва:
— А онази нигерийска легенда откъде я изровихте?
— Изровил я е Райън. Може и наистина да се касае за легенда, но Райън доста подробно ви е проучвал, за да разбере с какъв човек ще има работа тук.
— Проучвал е клевети. Вярвам, знаете, че едно лично досие се състои главно от клевети.
Не съм поп, тъй че нямам никакво намерение да подтиквам домакина към изповеди. Отговарям търпеливо на въпросите, които той пуска, с цел да провери докъде се простира информацията ми. Най-сетне се връщаме към главното.