Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
Никсън толкова обикна енергичния и разсъдлив Томек, че го придружи от лагера край Рио Путумайо чак до Икитос. Освен това той направи всичко, което беше по силите му, за да ускори заминаването на експедицията. Благодарение на връзките и щедростта на Никсън сега пътуваха нагоре по Укаяли с кораб, който едва след две седмици трябваше да потегли към тия места за каучук.
Преди три дни корабът пое от Икитос нагоре по Мараньон107. За два дни той стигна до мястото, където Мараньон сливаше сивите си, мътни води с водите на Укаяли, а на третия ден вече плаваше по тази тайнствена река.
След вечеря Томек и Сали излязоха на палубата. Застанаха до капитанската кабина. Облегнат на стената, Томек обгърна с една ръка жена си и замислено мълчеше. Сали погледна към небето; сред трепкащите звезди светеше така добре познатият й Южен кръст. Тропическата нощ беше тиха и задушна. Чуваше се само монотонният плисък на водата и хрипливото пръхтене на речните делфини.
Сали час по час поглеждаше към смълчания си съпруг и накрая тихо попита:
— Томи, за какво си се замислил? Струва ми се, че нещо те гнети…
Томек въздъхна тежко и отговори:
— Не искам да крия от тебе, че отговорността, с която се нагърбих, малко ме плаши. Наистина, с помощта на Никсън, толкова отзивчив по отношение на Смуга, преодоляхме първите трудности, но най-лошото е още пред нас. Дали ще успеем бързо да открием някакви следи? Нямаме много време. Експедицията вече погълна почти всичките ни спестявания.
— Разбирам те, Томи. Не можем да злоупотребяваме с любезността на господин Никсън. И без това той извънредно много ни помогна.
В този момент на палубата се появи капитан Новицки. Забеляза двамата млади и се приближи до тях.
— Всички вече си легнаха, а вие още си гукате — закачи ги той.
— Съвсем не флиртуваме, капитане — отвърна Сали. — Томи е загрижен за нашето финансово положение.
— Не се притеснявайте, ще се оправим — каза Новицки. — Скоро ще получим пари.
— Откъде? — учуди се Томек.
— Помислих за това още в Манауш. Писах на баща ти веднага да продаде моята яхта. Едновременно му изпратих и пълномощно.
— Каква глупост сте направили! — възмути се Сали. — Та нали „Шита“ беше всичко за вас! Толкова й се радвахте!
— Вярно е, че се радвах на тази яхта, но Смуга е по-важен за мене.
Томек развълнуван гледаше добродушния моряк. Тази яхта му беше подарък от благородната индийска махарани, която преди около три години искаше да им помогне да освободят Збишек от заточение в Сибир. „Шита“ беше гордостта на бедния моряк от Повишле. Сега той я беше пожертвувал за спасяването на приятеля си!…
— Колко сте благороден и добър… — прошепна Сали, развълнувана не по-малко от мъжа си.
— Слушай, синигерче! Смуга и Томек винаги могат да разчитат на мене — отвърна Новицки. — Те са ми като родни братя.
— Нали нямате братя и сестри? — учуди се Сали.
— Точно затова те двамата значат толкова много за мене. Пък и яхтата не ми прилягаше. На мене явно ми е писано да си бъда бедняк. За какъв дявол да се противя на съдбата? Хайде, късно е вече, да си лягаме!
Капитанът ги изпрати чак до вратата на кабината, след това и той отиде да си легне.
Беше началото на февруари, т.е. периодът на най-голямото пълноводие на Укаяли. Реката се беше разляла нашироко. Екипажът на малкия параход постоянно беше нащрек, защото непрекъснато възникваха опасни положения. По реката имаше много завои, тя гъмжеше от рамолини, т.е. мощни фуниеобразни въртопи с голяма тяга, заплашваше с многобройните палисади — огромни дънери, заседнали в плитчините и образуващи страхотни прегради.
По двата бряга на Укаяли растяха непроходими девствени лесове. Джунглата израстваше направо от водата, която проникваше дълбоко в сушата и образуваше безброй потоци, канали, заливи, езера и мочурища. От време на време по клоните на дърветата можеше да се види някой заблуден ягуар, пума или оцелот108, които се бяха спасили там от наводнението, но сега издъхваха от глад. Над тях се виеха ненаситни, мрачни лешояди. Дивите животни панически бягаха от залетите с вода брегове, но птиците тук бяха още повече, отколкото край Амазонка. Ястреби разпръскваха ята от папагали, които с крясък се изпокриваха между дърветата. От време на време на по-високия бряг можеше да се види индианско наколно жилище. В тези местности, където реките непрекъснато излизаха от бреговете си, това беше единствената форма на строителство, която осигуряваше хората срещу опасността от наводнения. Надземните къщи с покриви от палмови листа нямаха странични стени. Тук рядко се срещаха туземци. При вида на бели хора индианците бързаха да се скрият в горите, защото бандите от каучукотърсачи непрекъснато ловяха роби.
107
Мараньон — название на Амазонка в горното й течение. Извира от езерото Лаурикоча, намиращо се в Перуанските Анди на 3 653 м надморска височина. От сливането й с Укаяли или от границата На Перу до Риу Негру реката често се нарича Солимоещ, а по-нататък вече Амазонка.
108
Хищник от рода на котките, срещащ се в Средна и Южна Америка. Козината му е кафява с черни ивици. — Б.пр.