Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
Жените поднесоха вечерята, а когато тя свърши, мъжете насядаха на двата реда пейки, поставени едни срещу други, и започнаха традиционното пушене. Те държаха пурите с дървени щипци, краят на които можеше да се забива в земята. Няколко пури се предаваха от ръка на ръка. Всеки мъж си дръпваше по един-два пъти и подаваше пурата на следващия. Хабоку позволи и на жена си да поеме дим, което беше израз на голямото му доверие към нея.
По едно време Томек побутна с лакът приятеля си и прошепна:
— Дявол да го вземе, гледай! Носят чича… Не зная дали ще мога да я преглътна.
— Защо пък? — учуди се капитан Новицки. — Аз съм пил чича, съвсем приятно питие!
— Не си ли чувал как го правят?
— Е, как?
— Наистина ли не знаеш?
— Че да не съм местен пивовар! — възмути се Новицки.
— Слушай тогава! Първо размекват и изсушават корените от маниока, после ги стържат, пресяват ги през сито и ги слагат в пресата. Леко подпичат сухите грудки и ги правят на зърна. От тях изпичат малки маниокови сладки.
— Щеше да говориш за питие, а ми разправяш за сладки — възнегодува Новицки.
— Не ме прекъсвай! Точно тия сладки те сдъвкват в уста, а после изплюват в глинено гърне напоените със слюнка бучки и ги смесват с вода. Когато започне ферментацията, прибавят малко захарна тръстика и всичко това заедно ферментира в продължение на няколко дена.
— Прав си, сигурно слагат захарна тръстика, защото чичата е сладка — съгласи се Новицки.
— И ти наистина си могъл да я пиеш?!
— Какво си се заял за питието им?!
— Но то ферментира от човешката слюнка!
— А как да го правят, като не знаят друг начин? Не си ли забелязал колко чистоплътен народ са те? Мият си устата и зъбите след всяко ядене!
— Ти се шегуваш!
— Слушай, братле! Я не гледай коренчето, а цветенцето! Каквото не са видели очите, гърлото ще го преглътне гладко. Какви ли не деликатеси сме яли в различните страни. Забравил ли си как ми пробутваше захаросаните пиявици в Китайски Туркестан? Попаднеш ли между врани, ще грачиш като тях!
Мъжете внесоха няколко големи съда, които приличаха на дървени барабани. Бяха пълни с чича. Като оставяха в коридора всяко ведро, казваха:
— Никой няма да излезе оттук, докато не изпием чичата.
Гостите отговаряха хорово:
— Няма да излезем, докато не започнем да повръщаме.
От ръка на ръка тръгнаха малки калебаси с чича. Томек само даваше вид, че пие и бързо предаваше съда с питието на приятеля си, който го изпразваше до дъно, без да му мигне окото. Уилсън също пиеше много, защото от дълго време общуваше с индианците и беше свикнал с техните ястия и напитки.
Томек си поотдъхна, когато индианците донесоха барабани и свирки. Мислеше, че прощалната вечеря ще завърши с танци. Той любопитно загледа четиримата мъже, които застанаха в дъното на коридора. Те се прихванаха през рамо с лявата ръка, а в дясната придържаха дългите флейти за танц, които стигаха от устата им почти до пода.
Танцьорите засвириха една мелодия, известна като песента на пеперудата. Отстрани музикантите им запригласяха с пищялки и барабани. Продължавайки да свирят на флейтите, танцьорите бавно направиха една крачка, спряха, след това пристъпиха две крачки и пак спряха, после почти претичаха три крачки. Така те се движеха по дължината на коридора и същевременно накланяха ритмично тялото си напред и назад и кръшно се извиваха от едната до другата стена на коридора.
В първата редица играеха старейшината на рода, Хабоку и двамата му братя. Зад тях се наредиха индианците, които също щяха да дойдат с експедицията, и чак след това идваха другите.
Танцьорите бяха стигнали вече почти до средата на коридора. Момичетата се кискаха, побутваха се с лакти и поклащаха рамене в такта на музиката. Тогава една от по-старите жени ги подкани:
— Идете да танцувате!
Три девойки се престрашиха и изтичаха зад танцуващите. Мушнаха се под раменете на мъжете и като ги хванаха с лявата ръка през кръста, започнаха да танцуват с тях. След малко момичетата се смениха. В края на коридора танцьорите нададоха висок проточен вик и се обърнаха.
Танците не продължиха много дълго. След това жените се прибраха в жилищата си, а мъжете седнаха върху рогозките на пода. Старейшината вдигна една голяма калебаса. Уилсън се наведе към приятелите и им пошепна:
— Сега е най-добре незабелязано да се измъкнем. Ще пият свещеното лекарство михи.