Томек при изворите на Амазонка

— Вижда се, че индианците субео не ядат ленивци, защото от зори до мрак се трудят — пошегува се Томек. — Вашите жени цял ден не си почиват и дори момичетата работят.

— Едно време, когато жените имали свирки и барабани, те по цял ден не искали да вършат нищо, а само си свирели — обясни жрецът. — Тогава Духът се разгневил, взел инструментите от жените и ги дал на мъжете. Оттогава мъжете трябва да крият свирките и барабаните от жените, а когато някоя от тях ги зърне, трябва да бъде умъртвена с магия.

— Ами какво правят жените, когато мъжете свирят на тези инструменти? — попита Томек.

— Те трябва да напуснат малоката и да се върнат чак когато скрием на сигурно място свирките и барабаните.

Томек имаше желание да разговаря още, но видя, че нови пациенти вече чакаха за лекарски съвети.

Към обяд капитан Новицки и Хабоку се върнаха от лов.

— Не ви е провървяло много — каза Томек на приятеля си, като видя, че ловците разтоварват от лодката само един млад тапир и няколко птици.

— Имахме два тапира, но Хабоку даде единия на индианците от съседния род, на чиято територия застреляхме животните — обясни капитан Новицки. — Обичаят им е такъв, че ако убиеш дивеч на чуждо ловно поле, половината даваш — половината вземаш. Уж са диваци, но са много почтени и си имат ред.

— Трябва да си отбележа това — каза Томек. — А може би сте разговаряли за още нещо интересно?

— Подпитвах Хабоку за това-онова, но той не искаше да говори в гората. Боеше се да не ни подслушат и да ни нападнат великаните.

— Да не би наблизо да живее някое снажно племе? — попита Томек заинтригуван.

— Не бе, братле! Това са легенди, в които те вярват. Чак ме напуши смях, когато тоя храбър ловец Хабоку говореше сериозно за космати великани с две лица и лепкаво тяло. Уверяваше ме, че великаните нападали главно майки и деца и ги изяждали. Разправяше, че един от неговите прадеди дори бил хванал и убил такъв великан. Казваше също, че това можело да се направи само когато месецът е забулен или червен и е ниско на небето.

— Ще трябва при случаи да поговоря с него на тази тема. Това е интересна легенда.

Преди залез слънце всички жени се скриха в малоката. Това беше знак, че мъжете започват ритуалните обреди. Белите гости дискретно се дръпнаха настрана, но същевременно с любопитство поглеждаха към пристана за лодки, където се бяха струпали воините. Неколцина от тях извадиха от скривалището в гъсталака свещените рогове и барабани. Под техния съпровод Хабоку и още петима воини се изкъпаха в животворната река. Докато се къпеха, те триеха телата си с пенещи се като сапун растения. По този начин предците на племето, живеещи в глъбините на реката, щяха да им вдъхнат мъжество.

След това воините изпробваха издръжливостта си. Те се шибаха един други с пръчки, а накрая пъхаха ръката си в голяма калебаса с червени хапливи мравки. След изпитанията на мъжеството те обиколиха площада пред малоката, като биеха свещените барабани и надуваха свирките. След като скриха отново инструментите в храсталаците край реката, се запътиха към дома; по покана на старейшината на рода заедно с тях влязоха и белите гости.