Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
— Това е станало така: веднъж един гладен, стар индианец вървял из гората и търсел кора за ядене. В гъсталака случайно попаднал на ауноку — дърво, което имало листа на растението маниока. Корените на маниоката висели над главата на индианеца, но той никога не бил виждал такова дърво и не знаел какво е родило то. Това дърво растяло на просека. Индианецът забелязал, че го пазели различни животни. Замислил се какво да прави. Тогава изведнъж се появил мъдрият агути101. Старецът се учудил, защото агути започнал да яде корените, които висели от дървото. По онова време корените на маниоката нямали кора. „Какво ядеш?“ — попитал го старецът, а агути отвърнал: „Маниока.“ След това агути му казал хората да разчистят земя за обработване. Старецът извикал много индианци, а когато те подготвили полето, агути им казал да отрежат ауноку. Индианците го отсекли с каменни брадви. Когато дървото паднало, всички животни го наобиколили и започнали да ядат. Старецът видял, че всеки клон бил родил различни плодове. На един растели банани, на друг — захарна тръстика, на трети — батати, а на четвърти — туру, тоест отрова. Агути казал на индианците да отсекат по един клон и да ги насадят в полето. По този начин индианците се научили да отглеждат различни растения и вече никога не били гладни.
— Мисля, че и преди това не са били принудени да гладуват. В горите винаги е било пълно с дивеч — забеляза Томек.
— Да, но не са можели да го ловят! — възрази жрецът. — Първите хора не са умеели да боравят с оръжие. Едва Куваи102 им показал как да ловят риба с въдица и ги научил да си служат с оръжието. Освен това някои животни изобщо не бива да се ядат. Например месото на ленивеца103 би направило човека много ленив.
— Вижда се, че индианците субео не ядат ленивци, защото от зори до мрак се трудят — пошегува се Томек. — Вашите жени цял ден не си почиват и дори момичетата работят.
— Едно време, когато жените имали свирки и барабани, те по цял ден не искали да вършат нищо, а само си свирели — обясни жрецът. — Тогава Духът се разгневил, взел инструментите от жените и ги дал на мъжете. Оттогава мъжете трябва да крият свирките и барабаните от жените, а когато някоя от тях ги зърне, трябва да бъде умъртвена с магия.
— Ами какво правят жените, когато мъжете свирят на тези инструменти? — попита Томек.
— Те трябва да напуснат малоката и да се върнат чак когато скрием на сигурно място свирките и барабаните.
Томек имаше желание да разговаря още, но видя, че нови пациенти вече чакаха за лекарски съвети.
Към обяд капитан Новицки и Хабоку се върнаха от лов.
— Не ви е провървяло много — каза Томек на приятеля си, като видя, че ловците разтоварват от лодката само един млад тапир и няколко птици.
— Имахме два тапира, но Хабоку даде единия на индианците от съседния род, на чиято територия застреляхме животните — обясни капитан Новицки. — Обичаят им е такъв, че ако убиеш дивеч на чуждо ловно поле, половината даваш — половината вземаш. Уж са диваци, но са много почтени и си имат ред.
— Трябва да си отбележа това — каза Томек. — А може би сте разговаряли за още нещо интересно?
— Подпитвах Хабоку за това-онова, но той не искаше да говори в гората. Боеше се да не ни подслушат и да ни нападнат великаните.
— Да не би наблизо да живее някое снажно племе? — попита Томек заинтригуван.
— Не бе, братле! Това са легенди, в които те вярват. Чак ме напуши смях, когато тоя храбър ловец Хабоку говореше сериозно за космати великани с две лица и лепкаво тяло. Уверяваше ме, че великаните нападали главно майки и деца и ги изяждали. Разправяше, че един от неговите прадеди дори бил хванал и убил такъв великан. Казваше също, че това можело да се направи само когато месецът е забулен или червен и е ниско на небето.
— Ще трябва при случаи да поговоря с него на тази тема. Това е интересна легенда.
Преди залез слънце всички жени се скриха в малоката. Това беше знак, че мъжете започват ритуалните обреди. Белите гости дискретно се дръпнаха настрана, но същевременно с любопитство поглеждаха към пристана за лодки, където се бяха струпали воините. Неколцина от тях извадиха от скривалището в гъсталака свещените рогове и барабани. Под техния съпровод Хабоку и още петима воини се изкъпаха в животворната река. Докато се къпеха, те триеха телата си с пенещи се като сапун растения. По този начин предците на племето, живеещи в глъбините на реката, щяха да им вдъхнат мъжество.
След това воините изпробваха издръжливостта си. Те се шибаха един други с пръчки, а накрая пъхаха ръката си в голяма калебаса с червени хапливи мравки. След изпитанията на мъжеството те обиколиха площада пред малоката, като биеха свещените барабани и надуваха свирките. След като скриха отново инструментите в храсталаците край реката, се запътиха към дома; по покана на старейшината на рода заедно с тях влязоха и белите гости.
101
Агути — животно с гъста и лъскава козина, на цвят червеножълта с примес от чернокафяво. Гушата му е гола. Живее в Бразилия в поречието на Амазонка и в Източно Перу. Храни се предимно с плодове и семена на растения. Агути най-често се среща поединично; бяга бързо, когато е подплашено. Бременната женска изкопава дупка, постила я с мека козина и там ражда малките си.
102
Куваи — митологичен култов герой на племето субео.
103
Ленивците заедно с броненосците и мравоядите образуват разреда американски малозъби. В Северна Бразилия и Гвиана живее двупръстият ленивец. Дължината на тялото му достига 70 см. Козината му е зеленикава, а на муцуната — белезникава. Ленивците са едни от най-оригиналните американски животни. Обитават горите с богата растителност и се хранят с листа и плодове Обилната храна и лекотата, с която я намират, позволява на ленивците да водят спокоен, ленив живот. Те не трябва дори да се движат от едно място на друго. Благодарение на силните си, извити като куки нокти те могат, без да почувствуват умора, да прекарват по цели дни, увиснали на клоните. Могат да си въртят главата на 180°. Козината им е приспособена към висящия начин на живот; космите им растат от коремната част към гърба.