Томек при изворите на Амазонка

Капитан Новицки не отклони третата калебаса. Облегна се на стената. Тъмнокафявите голи тела на неговите сътрапезници започнаха да стават кървавочервени. Скоро цялата малока се превърна в голям кървав облак. В него се открояваха най-различни лица, чужди и познати. От пурпурната мъгла изплува Смуга. Новицки понечи да стане, но не можа и се свлече тежко на рогозката. Смуга стоеше досами него. В едната си ръка държеше главата на някакъв мъж, а в другата — своята. Разтърсваше ги и двете глави кривяха лица в страшни гримаси. Новицки се втрещи — Смуга имаше на врата си две глави, даже три! Около него танцуваха прелестни, феерично облечени индианки. Между танцуващите забеляза Сали и Наташа… После жените започнаха да дъвчат маниоково тесто за чича и да го плюят в големи съдове, които танцуваха заедно с тях. Кървавата мъгла бавно ги погълна. Сега пред Новицки се появи джунгла с разкошни пъстри цветя. Някакви непознати дървета свеждаха цветове над него. Почувствува тежка, опияняваща миризма. Започна да се задушава. Наобиколиха го тибетски монаси, които играеха танца на живота и смъртта. Викна им да се махат, но те смъкнаха расата заедно с тялото си и продължиха да танцуват, а скелетите им тракаха. Внезапно сред скелетите се появи бащата на Томек. Със суровия си поглед изпоплаши ламите, а след това изгледа продължително Новицки. Закани му се с пръст, хвана го за ръка и тръгнаха заедно. Ето ги във варшавския парк „Лаженки“. Новицки развълнуван гледа двореца, моста, водата и великолепните бели лебеди. Идва Томек, а зад него дълга върволица от всевъзможни животни. „В «Лаженки» ще направим зоологическа градина“ — казва Томек. Лъвове, тигри, пантери, ягуари, носорози и слонове сами си правят клетки, влизат в тях и затварят вратата след себе си. Те намигат на Новицки, викат му и той да си направи клетка. Новицки побягва към Висла. Ето го пред къщата, в която е прекарал детството си. Изтичва по стълбите. Пред него изведнъж се изпречва Педру Алвареш. Събаря го с един удар на земята и го рита в корема. Новицки се мъчи да отбие ударите, но безуспешно. От следващите удари загубва съзнание, започва да повръща…

В пурпурната мъгла изплува мрачната вътрешност на малоката. Шумът от повръщането става все по-реален. Новицки идва на себе си, сякаш изплува от бездна. Някои от индианците също вече повръщат…

Новицки с усилие се надигна от рогозката. С олюляваща се походка излезе от малоката. На брега на реката се съблече и се уми. Треперейки от студ, взе дрехите си под мишница и се мушна в палатката. Томек и Уилсън спяха дълбоко. Новицки легна в хамака, зави се с одеялото и промърмори:

— Акула да го глътне това михи. Така ми се пада, като не слушам по-умните от мене.

Не след дълго той отново се разхождаше в парка „Лаженки“.