Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
XVI
Прощалната вечеря
Белите гости на драго сърце участвуваха в подготовката на прощалното угощение. Капитан Новицки отиде с Хабоку на лов, а Уилсън излезе с лодка за риба. Томек пък остана в селцето, за да наглежда оставения в палатката багаж.
Според думите на Уилсън индианците от племето субео се придържали към твърде своеобразно разграничение на личната собственост. Те признавали общо две и дори три вида собственост. На цялата общност принадлежали предметите, изработени от старейшината на рода или от жена му и предназначени за общо ползване, а именно: голямата лодка, побираща петнадесетина души, големите съдове за чича, пещите за маниока, пресата за захарна тръстика и пейките за гости. Предметите, използувани при церемониите, и музикалните инструменти в значително по-малка степен представлявали обществена собственост. Затова пък напълно лична собственост били домашната покъщнина, лодките, оръжието, дрънкулките, украшенията, дрехите и стоките, купувани от европейците. Освен това индианците субео не се стеснявали много да вземат нещата на другите дори без тяхно знание. Затова именно Томек трябваше да пази палатката.
Той не се оплакваше от принудителното оставане в лагера, защото имаше възможност да направи различни наблюдения. Басейните на реките Амазонка и Ориноко от етнографско гледище все още бяха непозната земя. Толкова малко се знаеше за изконните жители на саваните и тропическите лесове в Южна Америка, а същевременно много напълно неизвестни индиански племена измираха едва ли не с всеки изминат ден. Освен това някои племена се пренасяха от първоначалната си територия и загубваха самобитната си култура, като се сливаха с други племена. Многобройните реки улесняваха далечните пътувания на коренните жители на тропическата джунгла. Поради това в огромния басейн на Амазонка се откриваха следи от обичаи и езици, характерни за дори много отдалечени области. Горските индианци навсякъде намираха подобен климат, флора и фауна, както и типичния за тази природа начин на живот — речен и горски. Лесното пътуване и сходните жизнени условия представляваха основата, върху която се формираха всички амазонски култури, а широко разпространеното градинско отглеждане на маниоката и магьосничеството им придаваха еднороден характер.
Томек съзнаваше какъв рядък случай му се е паднал и бързаше да види как живеят индианците субео. Веднага забеляза, че родителите се отнасят различно към момичетата и момчетата. Дъщерите бяха момичета за всичко на майките си. Сутрин отиваха с тях на нивичките с маниока и през цялото време се намираха под техния зорък и суров поглед. После момичетата трябваше да помагат в домакинската работа.
Синовете бяха любимците на майките. Момчетата от шест до петнадесет години се организираха в групи, всяка от тях си избираше главатар. На централния площад пред малоката те си играеха, като ходеха на кокили, или плетяха от влакна змии, с които „се захапваха“. Момчешките групи сами си намираха храна, къпеха се в реката и скитаха из гората. Понякога се включваха в песните и танците или дори участвуваха в обредите на възрастните мъже. Родителите никога не се караха на децата, ако те загубеха нещо, тъй като индианците субео смятаха, че отправянето на упреци е белег на лошо възпитание.
Вниманието на Томек привлече шаманът, т.е. магьосникът, който даваше „лекарски“ съвети на главния площад пред дома. Всяка общност в племето субео имаше свой магьосник и вярваше в свръхестествената му сила. Според индианците субео великите шамани-ягуари можеха да докарват силни ветрове, град, бури и мъгли, а също така да лекуват и да убиват. Томек поднесе на шамана няколко дребни подаръка. После дискретно го заразпитва за разните обичаи. Когато жрецът се разприказва, Томек намекна, че индианците субео се сдобиват с храна без особени трудности.
— Истина е — съгласи се жрецът. — Ние живеем в най-хубавите времена. Преди хората са гладували, защото е трябвало да се хранят само със соковете и кората на дърветата.
— Така ли? — учуди се Томек. — Аз мислех, че индианците познават маниоката от много отдавна.
— Заблуждавал си се, първите хора не са познавали друг вид храна освен соковете и корите на дърветата — отвърна жрецът. — Значително по-късно са се научили да отглеждат маниоката и другите полезни растения.
— А кой ги е научил?