Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
Томек и приятелите му стояха по цял ден на палубата на кораба. Скрити от слънчевия зной под брезентовия навес, те с интерес разглеждаха бреговете на реката. Хабоку с жена си и петимата индианци субео, които участвуваха в експедицията, също идваха при тях, защото под палубата беше непоносимо горещо. Динго не се отделяше от Сали. Лягаше в краката й и с тъжен поглед следеше летящите птици.
Бреговете на реката изглеждаха напълно безлюдни. Но това беше само привидно. Полковник Рондън по време на разговора в Икитос беше посъветвал Томек да бъде извънредно предпазлив. В поречието на Укаяли живееха много индиански племена, които още не се бяха покорили на белите. По горна Агуатия живееха войнствените канибали кашибите109, които се ползуваха с лоша слава. Те непрекъснато нападаха чамите110. На убитите врагове отсичаха главите, ръцете и краката, после от зъбите им правеха гердани, а от костите — пищялки и остри стрели. Към стрелата привързваха кичур женски коси, за да носи щастие на стрелеца. Чамите заемаха областта по долна Агуатия близо до Укаяли. Те образуваха три племена: кунибо, сипибо и сетебо, които винаги се обединяваха за борба. Служеха си с дълги мечове, издялани от най-твърдо дърво. Главите на децата си деформираха още в кърмаческа възраст, като им сплескваха челото, за да се отличават от маймуните. Племето амауака живееше по горното течение на десните притоци на Укаяли и избягваше срещите с бели хора. Могъщо племе край Укаяли бяха кампите. Тези горди индианци не искаха да се подчинят на белите. Във време на война бяха много жестоки. По долното течение на река Тамбо живееха многобройните племена на пирите, които съдействуваха на Панчо Варгас.
Опасност можеше да ги заплашва не само от страна на индианците. В горите на Монтания изобилствуваха хевееви дървета. Сред търсачите на каучук вилнееха всевъзможни авантюристи, за които човешкият живот не представляваше особена ценност. Един от тях беше именно Панчо Варгас и към неговата хасиенда отиваше сега експедицията. Дали няма да се опита да им попречи? Той имаше на свое разположение стотици верни пири.
Участниците в експедицията постоянно се губеха в догадки, крояха планове, а в това време корабът напредваше срещу течението на реката. На седмия ден откъм изток се очерта планинската верига Серос де Контамана. Това бяха единствените планини по десния бряг на Укаяли. Не след дълго на левия бряг се показа западналото селище Контамана, столица на провинция Укаяли. Тук вече свършваше всяко влияние на перуанските власти, което и без това беше нищожно в тоя край. Сякаш в потвърждение на това самата природа се мъчеше да заличи следите от присъствието на белия човек. Стремителното течение на реката системно подкопаваше брега и принуждаваше селището да се отдръпва навътре в душата.
Цялата Контамана се състоеше от няколко зидани служебни постройки, черква и мизерни къщурки на туземци. Томек и приятелите му поеха по алея с два реда мангови дървета към селището, за да се разберат с началника на полицейския пост, както ги бяха посъветвали от префектурата в Икитос.
Мизерното селище имаше добре уредени магазини. Търсачите на каучук се снабдяваха оттук с различни предмети, а и местните жители донасяха от вътрешността на джунглата каквото имаха за продан. Томек и Новицки тръгнаха към полицейския пост, а приятелите им останаха да направят необходимите покупки.
След като прочете официалното писмо от префектурата, началникът стана много любезен, но когато Томек му изложи целта на експедицията, той безпомощно разпери ръце и каза:
— Варгас няма да ви даде никакво обяснение, дори ако го накарате да проговори.
— Ако стане нужда, ще си поговоря с него по моряшки — закани се капитан Новицки.
Началникът на поста изгледа почтително огромния, широкоплещ поляк и отговори:
109
Кашибос — на езика на чамите „народ на прилепа“.
110
Чама — майка на комари. Името се дължи на рояците насекоми, които кръжат над селцата на това племе.