Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Тя решително се запъти към нея, за да я попита какво е правила с кълбото, когато изведнъж във въздуха звънна стрела — и се заби в дървото до главата на Дерек.
— Елфи! Брайтблейд, в атака! — изрева рицарят и изтегли меча си.
— Не! — Лорана се спусна към него и сграбчи ръката му. — Няма да се бием!
— Ти си полудяла! — изкрещя Дерек и гневно отблъсна ръката й.
Изсвистя втора стрела.
— Послушай я! — замоли го трескаво Силвара. — Не трябва да се бием с тях! Ако стигнем до прохода, ще можем да ги спрем.
Трета стрела, явно изстреляна съвсем слабо, се заби в ризницата на Дерек, но не я проби и той я махна раздразнено.
— Ето, виждаш ли! Те не искат да ни убиват! — извика Лорана. — Ако това беше целта им, досега да си мъртъв! Трябва да отстъпим. И без това тук не можем да се бием. По-добре да се укрепим в прохода.
— Прибери меча, Дерек! — извика Стърм и извади своя. — Ако не го сториш, ще трябва да се биеш първо с мен.
— Ти си един малодушен страхливец, Брайтблейд! — изкрещя рицарят и едва не се задави от ярост. — Бягаш пред лицето на врага!
— Грешиш, бягам в името на приятелството. — Стърм продължи да стои с изваден меч. — Хайде, размърдай се, ако не искаш да те вземат в плен.
Дерек прибра меча си с изкривено от гняв лице, обърна се и закрачи по пътеката, но преди това го изгледа с такава ненавист, че Лорана потръпна.
— Стърм — започна тя, но той я хвана за лакътя и я повлече толкова бързо, че не можеше и дума да става за разговор.
Докато се изкачваха, чуваха как Терос пъшка, избутва и спуска по пътеката по-едрите скали. Много скоро грохотът се усили, сякаш цялата планина се срутваше, но обстрелът не престана.
— Няма да е задълго — изпуфтя ковачът, след като ги настигна.
— Това няма да ги спре.
Лорана не можа да му отговори. Дробовете й горяха, а пред очите й се мержелееха сини и златни искри. Стърм също едва дишаше, а Терос пъшкаше като ранен кон. На следващия завой откриха падналия на колене Флинт и Таселхоф, който се отчаяно се опитваше да го изправи на крака. Трябва… да си починем… — Изтощена до краен предел и с пресъхнало гърло, Лорана понечи да седне, но две силни ръце я сграбчиха.
— Не! — чу се гласът на Силвара. — Не тук! Още малко! — И я повлече след себе си.
Лорана долови със замъглен поглед как Стърм и Терос изправят ругаещия Флинт и го носят нагоре. Таселхоф залиташе след тях, толкова изтощен, че дори беше престанал да дърдори. Най-после стигнаха най-високата част на прохода. Всички се строполиха на снега, с изключение на Силвара, която се загледа назад.
Откъде вземаше тази сила, помисли си Лорана, но беше твърде уморена да си задава въпроси. В този момент й бе все едно дали елфите ще ги открият.
— Трябва да се разделим — заяви решително Силвара.
— В никакъв случай! — Гилтанас се помъчи да стане, но не успя.
— Изслушайте ме! Елфите са съвсем близо. Със сигурност ще ни открият и тогава ще трябва или да се бием, или да се предадем.
— Ще се бием! — изсъска злобно Дерек.
— Има по-добро решение — възрази Силвара. — Ти, рицарю, ще отнесеш драконовото кълбо в Санкрист, а ние ще отклоним преследвачите. Всички я загледаха смаяно, обмисляйки неочакваното предложение. Дерек вдигна глава и очите му светнаха.
— Аз не смятам, че само един трябва да се нагърбва с такава голяма отговорност — обади се Стърм, след като възстанови дишането си — Трябва да тръгнат поне двама…
— Себе си ли имаш предвид, Брайтблейд? — попита гневно Дерек.
— Естествено — намеси се Лорана. — Ако ще те придружава някой, това може да е само Стърм.
— Ще ви начертая карта на планината — продължи Силвара. — Пътят не е тежък, а крепостта на рицарите е само на два дни път оттук.
— Ами следите ни? — възрази Стърм. — Елфите ще разберат, че сме се разделили.
— Ще предизвикаме лавина — обясни Силвара. — Терос ми подсказа тази идея, докато буташе камъните по пътеката. — Тя вдигна глава и и те проследиха погледа й — върховете бяха отрупани със сняг.
— Аз ще го направя — проговори бавно Гилтанас.
— Добре, но нашите следи трябва да останат — предупреди го Силвара. — Нали искаме да тръгнат след нас?
— А ние къде ще отидем? — попита Лорана — Нямам никакво намерение да се скитам из тази пустош.
— Знам… едно м-място. — Силвара заекна и забоде поглед в земята. — То е тайно и само моят народ го знае. Ще се скрием там, но трябва да побързаме. Нямаме почти никакво време!
— Аз сам ще отнеса кълбото в Санкрист — каза Дерек — ще е по-полезен, ако остане с вас.
— Но с нас ще бъдат Терос, брат ми, джуджето…