Дракони на зимната нощ

Гилтанас се изчерви и натисна греблата.

Въпреки всички усилия пътуването срещу течението беше бавно и изморително. Когато най-после спряха на брега, мускулите ги боляха жестоко, а покритите им с мехури длани кървяха. Със сетни сили издърпаха лодките от водата и ги скриха в гората.

— Дали се отървахме от преследвачите? — попита Лорана Терос.

— Ти как мислиш? — Той посочи надолу по течението, където се виждаха няколко тъмни сенки.

Един от каганести каза нещо на Терос и направи някакъв жест към реката.

— Каза, че поне до сутринта сме в безопасност — обърна се ковачът към Лорана. — Никой не смее да пътува нощем по тази река. Дори те, въпреки че познават всеки завой и праг. Настоява да лагеруваме тук, на брега, защото нощем в гората бродели странни същества — мъже с глави на гущери.

— Попитай го дали ще спрат преследвачите ни, когато навлезем в техните земи — обади се Стърм.

Терос заговори на неговия език, и въпреки че не го говореше правилно, двамата се разбираха. Лорана, която наблюдаваше елфа, разбра защо каганести са само на крачка от животните.

Той изглеждаше като диво и примитивно същество, а чертите му напомняха тези на древните им прародители. Нямаше брада — кръвта им бе твърде чиста, — но много й приличаше на Танис с рязкото си и решително държание, с добре сложеното и мускулесто тяло и с отсечените жестове. Споменът я натъжи и тя извърна глава.

— Той казва, че куалинести са длъжни да спазят протокола, като поискат от старейшините разрешение за навлизане в Каганести. Те ще им разрешат и може би дори ще им предложат помощ. Присъствието на хора в южен Ергот не им е приятно, още по-малко посещението на братовчедите им. Всъщност — добави ковачът след кратък размисъл — той съвсем ясно даде да се разбере, че помощта, която ни оказват, е в замяна на услугите, които съм им правил в миналото и най-вече — за да помогнат на Силвара. Лорана бързо погледна към нея. Стоеше на брега и разговаряше с Гилтанас. Терос проследи погледа й и разбра какво си мисли.