Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Тя погледна към гората, отново обърна очи към него и бавно свали ножа. От очите й струеше такава скръб, че Гилтанас се засрами от себе си и извърна поглед.
— Силвара, прости ми. Нямах намерение да те товаря с проблемите си. Просто вече не знам кое е правилно и кое не. Знам само…
— …че трябва да го направиш — довърши тя вместо него. Гилтанас вдигна глава и видя, че се е увила в износеното одеяло, което обгръщаше сребърната й кожа. Елфът се изправи бавно и тръгна към нея.
— Силвара, това, което направих, е в разрез с всички обичаи на елфите. Трябваше да предупредя баща ми още когато разбрах, че сестра ми е решила да открадне драконовото кълбо.
Трябваше да вдигна тревога.
Тя пристъпи към него, стиснала одеялото.
— Защо не го направи?
Гилтанас беше стигнал до праговете от северната страна на езерцето, където водата се спускаше като сребърна завеса.
— Защото знам, че Лорана е права. Нашите обичаи, законите ни, предразсъдъците ни, всичко е грешно. Знам го… със сърцето си, но не мога да накарам главата си да го проумее! Това ме измъчва…
Силвара тръгна бавно по брега и стигна до отсрещния край на сребърната завеса.
— Разбирам те. Моят… народ също не разбира какво правя и защо го правя. Но аз знам, че е правилно и вярвам в него.
— Завиждам ти — прошепна Гилтанас.
Елфът стъпи върху най-голямата скала, която се издигаше като остров над падащата вода. Тя стоеше само на метър от него и сребърната й коса обвиваше снагата й като бална рокля.
— Силвара, има още една причина, заради която изоставих хората си. Знаеш коя е. — Той протегна ръка към нея с обърната нагоре длан. Тя се отдръпна и поклати глава. Дишането й се учести. Гилтанас пристъпи още една крачка към нея.
— Обичам те — промълви едва чуто. — Ти си толкова самотна, но аз винаги ще съм до теб. Кълна се…
Силвара се поколеба, но протегна ръка, Гилтанас я подхвана и тя се озова до него на скалата. Осъзна колко силна е любовта й към този мъж. Но неговата дълбока и нежна обич й вдъхна сили.
Гилтанас усети, че тялото й трепери, но когато погледна очите й, разбра, че е от страст, а не от страх. Той я придърпа към себе си и я целуна нежно. Устните й бяха меки и пламенни. Елфът усети солен вкус, отдръпна се и я изгледа удивено.
— Силвара, не плачи. Извинявай…
— Не! Не плача, защото се страхувам от твоята любов. Плача за себе си, но ти няма да разбереш.
Тя протегна плахо ръка, обви я около шията му и го притегли към себе си. Докато я целуваше, той усети на лицето си милувката и на другата й ръка — тази, която дотогава стискаше одеялото. То се свлече от тялото й и сребърната вода го отнесе.
6.
Отчаяният план.
По обед на следващия ден се наложи да изоставят лодките, защото водата стана много плитка и трудно преодоляваха бързеите.
Тръгнаха навътре в гората и срещнаха група каганести, която носеше телата на двама млади елфи. Те веднага извадиха оръжията си, но Терос и Силвара побързаха да ги успокоят.
Разговорът им продължи дълго, а през това време спътниците гледаха тревожно надолу към реката. Накрая двамата се върнаха при тях — Терос с мрачно изражение на лицето, а Силвара зачервена от гняв.
— Отказват да ни помогнат! — заяви тя. — През последните дни влечугите са ги нападнали два пъти и те мислят, че за това са виновни хората, дошли на кораб с бели крила…
— Що за глупости! — процеди Лорана. — Терос, ти не им ли разказа за драконяните?
— Опитах, обаче фактите са против вас. Каганести са видели белия дракон над кораба, но очевидно не са забелязали, че вие сте го прогонили. Чак когато Силвара и аз гарантирахме за вас с живота си, се съгласиха да ни пуснат през земите си.
— Какво правят тук драконяните? — попита Лорана. — Организирани ли са? Южен Ергот също ли е нападнат? Не е ли по-добре да се върнем…
— Не. Не вярвам да са организирани — отвърна замислено Терос. — Ако Драконовите господари решат да превземат острова, ще го направят с ята от дракони и с хилядна войска. Според мен това са патрулни отряди, изпратени да настроят елфите едни срещу други и така да им спестят труда, като се избият помежду си.
— Висшето командване на драконовите армии не е подготвено да атакува Ергот — обади се Дерек. — Първо трябва да затвърдят позициите си на север, но това няма да им отнеме много време. Така че се налага много бързо да отнесем кълбото в Санкрист, където Съветът на Белия камък ще реши какво да правим.
Спътниците събраха багажа си и потеглиха през планинската земя. Силвара ги поведе по една пътека, която лъкатушеше покрай бурната и пенлива сребърна река. Терос призна, че навлизат в места, където никога не е стъпвал, и единственият им водач остана Силвара, което не се хареса на Лорана. Тя я наблюдаваше внимателно и от усмивките, които си разменяха скришом с брат й, разбра, че между тях се е случило нещо.