История на Първото българско царство

[#7 Златарски (Цит. съч., с 207 сл.) посочва за година на създаването им 864, но от житието на св. Климент става ясно, че поне Охридската е била създадена по-късно.]

[#11 За преместването на столицата от Симеон научаваме от една бележка към препис на Книгата на Исая.]

[#30 Идвайки в България през 927 г., Мария Лакапина взела със себе си цялата си покъщнина и други принадлежности. Вж. по-долу, с 141.]

[#38 Търговските пътища са описани от Константин Багренородни в De Administrando Imperio, pp. 79, 177. Пътищата, водещи до Солун, обаче трябва да се разглеждат във връзка с описания по-долу епизод.]

[#49 Constantine Porhyrogennetus. De Administrando Imperio, pp. 168 ff.]

[#74 Theophanes Continuants, loc. cit., ff. Не е възможно да се каже със сигурност точно кога България е изгубила Влашко, но областта изглежда е била заграбена от печенегите доста преди смъртта на Симеон. Както става ясно, през 917 г. печенегите е трябвало да изминат известно разстояние, за да стигнат до Дунава.]

[#76 Ibid., p. 390. Датата на битката не се споменава, но тя явно е била скоро след Ахелойската.]

[#79 Constantine Porphyrogennetus. De Administrando Imperio, pp. 156—7. Константин не споменава годината на войната, но казва, че преговорите на Империята с Петър са се водили по време на събитията при Ахелой. Те може и да са започнали преди това, но според мен бездействието на Симеон спрямо Константинопол през 918 г. не може да се обясни иначе, освен с война в Сърбия. И макар че лично Симеон не бил в Сърбия (той никога не вземал лично участие в походите на запад), не мисля, че през 917 г. той би могъл да изпрати там достатъчно големи сили, за да опустоши страната. Посочените от Константин тригодишни интервали между сръбско-българските войни според мен не бива да се приемат буквално.]

[#80 Според Златарски (История, I, 2, с 399 сл.) през 918 г. Симеон приел титлата „цар и самодържец“ и превърнал българската архиепископия в патриаршия. Не виждам на какво се основават тези твърдения. Немислимо е подобни събития да не са намерили отражение в обширната кореспонденция на Николай. Писмата на Роман до Симеон, в които той протестира срещу царската му титла, носят дата след срещата между двамата владетели (924 г.; вж. по-долу, с. 137). А от обидната шега на Симеон по време на срещата (вж. по-долу, с 136) става ясно, че той все още смятал Николай за официален духовен баща на България. Твърде възможно е, както предполага Златарски, архиепископ Йосиф да е починал през 918 г. и да е бил наследен от архиепископ Леонтий. Но макар и Леонтий да е бил направен патриарх от Симеон, нямаме основание да смятаме, че това е станало още с неговото заемане на поста. В известието на Лъв Дякон, че Симеон е приел титлата самодържец (с. 122—3) не се споменават дати.]

[#86 Ibid., Ep. XVIII, pp. 121 ff.]

[#89 Ibid., Ep. XVin, pp. 121 ff.]

[#91 Ibid. Ep. XIX, pp. 125 ff.]

[#92 Theophanes Continuants, pp. 401—3. Датата не ce споменава, но е почти сигурно, че набегът е бил извършен по това време. В хрониките между разказа за битката при Пити и този набег са отбелязвани смъртта на императрица Теодора (февруари 922 г.), коронацията на София (същия месец) и посещението на куропалата (τηνικαΰτα). Но вероятно тези три събития са били събрани на едно място за прегледност, независимо от точните им дати.]