Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » История на Първото българско царство
История на Първото българско царство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

История на Първото българско царство

Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:

История на Първото българско царство
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 124
Перейти на страницу:

Константинополският патриарх Теофилакт Лакапин, чичо на царицата — духовник, който можел да се види по-често в конюшните, отколкото в църквата, — дотолкова се разтревожил от разпространяването на богомилската ерес, че писал за това на цар Петър, вероятно около 950 г. През 954 г. Теофилакт претърпял тежка злополука по време на езда, която го направила инвалид за последните две години от живота му.365 Теофилакт настоявал всички по-разпространени ереси да бъдат анатемосани и затова не разграничил павликянското учение от това на Богомил, но някои от думите му ясно се отнасят единствено към богомилите. За нас обаче е по-важно едно значително по обем произведение, написано вероятно около 975 г. от един български духовник на име Козма и насочено изцяло против богомилите.366

От сведенията на Теофилакт и Козма, както и от всички по-късни свидетелства, пред нас се оформя една фундаментална доктрина. Богомилската ерес била, както я наричали по онова време, манихейска367, въпреки че с учението на Манес я свързвала само общата дуалистична основа. Богомилите били откровени дуалисти; те противопоставяли Бога и Сатаната, доброто и злото, светлината и мрака, духа и материята, и признавали двете сили за равни, макар че, както изглежда, вярвали в победата на Бога.368 Дуализмът винаги е бил естествено и привлекателно учение, но поп Богомил го възприел от павликяните, заселили се в границите на България. Те били арменска секта, която довела до крайност дуализма, заложен в Новия завет, осланяйки се изцяло на онези думи в Евангелието от Йоана (12:31 и 14:30), наричащи дявола „князът на този свят“. Те отхвърляли тайнствата на православната църква, не признавали дори арменската монофи-зитска църква и имали свои собствени обреди и своя църковна организация.369 Те отдавна причинявали неприятности на Империята, като от време на време дори образували политически независими общини.370 Едно от средствата за борба с тях било преселването им в Европа и най-вече в Тракия. Но това не охладило техния плам и по времето на Борис проповедниците им вече действували в България.371

Но павликяните били образована секта, добре запозната с теологията. Геният на Богомил се проявил в това, че той приспособил тази сложна арменска религия към нуждите на европейското селячество. Той вероятно е проповядвал павликян-ството така, както го е разбирал.372 Но все пак учението му било нещо ново и дотолкова добре съобразено с целите си, че преди да изминат и два века, то се разпространило чак до планините на Испания. Освен в дуализма, изглежда богомилите са вярвали още и в това, че Богородица не е Дева Мария, дъщеря на Йоаким и Ана, а че Христос произлиза от Горния Йерусалим и че животът и смъртта на Христос са илюзия, тъй като Бог никога не би се вселил в нещо толкова греховно като едно тяло от плът и кръв; те отхвърляли Стария завет — както Мойсеевия завет, така и пророците, а от молитвите признавали само „Отче наш“; те не се кръстели, защото според тях това било неуместно напомняне за кръстното дърво, на което бил страдал Бог. Що се отнася до Сатаната, наричан Сатанаил или Самаил, имало две мнения: или че той винаги е бил нечестив, или че е паднал ангел. Първото схващане принадлежало на павликяните и водело началото си от зороастризма; тръгнало от павликянските селища, то изглежда се е радвало на значителна популярност на Балканския полуостров, особено в гръцката му част. Второто схващане било проповядвано от самия Богомил.373 Имало и мнения, че Сатаната е по-старият или по-младият Божи син, брат на Христос. По същия начин се раздвоявали и възгледите им за произхода на Адам и Ева, появили се на този свят през 5500 г. преди Христа. Според някои те били паднали ангели, превърнати в човешки същества, според други били създадени от Бога или пък от Сатаната. Твърдяло се също, че Ева била изневерила на Адам: Авел бил неин син от Адам, но тя родила Каин и една дъщеря, Каломела, от Сатаната. Въз основа на тези вярвания бил създаден цикъл от популярни легенди. Смята се, че самият поп Богомил се е произнесъл по такива въпроси, като „от колко части Бог сътвори Адам“, „как Исус Христос станал свещеник“ и „как Исус орал земята“. Възможно е също така той да е авторът и на историята, в която се разказва как св. Сисиний срещнал дванадесетте дъщери на цар Ирод на бреговете на Червено море и те му казали, че са дошли, за да донесат болести на света.374

вернуться

365

Това писмо, чийто ръкопис се намира в Амброзианската библиотека в Милано, е отпечатано в Известия отд. рус. языка и елов, т. XVIII, кн. 3. с 356 сл. Автентичността му не подлежи на съмнение.

вернуться

366

Слово св. Козмы пресвитера на еретики (ред. Попруженко). Козма говори за Петър, сякаш царуването му вече е свършило, но той е бил запознат с духовенството от времето на Симеон.

вернуться

367

През Средните векове на Запад, както и на Изток, определението „манихейски“ се е употребявало просто като синоним на „дуалистичен“.

вернуться

368

Писмото на Теофилакт, с 364. Крайното възтържествуване на Бога е предсказано в „Тайната книга“, Каркасонски препис, отпечатан y Benoest. Histoire des Albigeois, p. 295 и у Иванов. Цит. съч., с. 86.

вернуться

369

Павликянските възгледи са разгледани у Conybeare. The Key of Truth, a също и в трактата на Петър Сицилиец.

вернуться

370

Например тяхната република в Тефрика, която била превзета с големи усилия от Василий I през 871 г. Семейството на самия Василий било преселено от Армения в Адрианопол и е възможно първоначално да е изповядвало павликянството.

вернуться

371

Nicolaus Papa. Response, p. 1015.

вернуться

372

„Μανιχαισμος γάρ έστι Παυλιανισμφ συμμιγής“; писмото на Теофилакт, с. 363. Приемането на второ име (в случая — на името Иеремия от Богомил) е било обичай, възприет от павликяните.

вернуться

373

Константинополските богомили изглежда са били последователи на течението, по-близко до павликянството. То вероятно е било т. нар. Драговичка църква, по името на с Драговица, близо до Филипопол, разположено в павликянска област. Същата разлика във възгледите изглежда е имало и между катарите и патарените на Запад.

вернуться

374

Цитирана y Léger. Op. cit.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)