История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Сега Роман можел да използва Иван като заплаха срещу Петър.357 След този провал военната групировка се спотаила, докато към края на Петровото царуване не завзела властта.
Народът също бил неспокоен. От време на време той проявявал недоволството си чрез открити беззакония, пример за което е кариерата на един друг от братята на Петър. Първородният Симеонов син Михаил не можел да намери покой сред манастирските стени, където го бил затворил баща му. Някъде около 930 г. той избягал и се отправил към планините в западната част на България, където към него се присъединили голям брой недоволни славяни. Михаил заживял там като разбойнически главатар, а след смъртта му неговата дружина продължила да действува и била достатъчно силна и дръзка, за да се осмели да прави внезапни набези в Империята и дори да плячкоса град Никопол.358 Подобни разбойнически дружини вероятно е имало из всички западни области.359 Но недоволството на основната част от народа се изразило в много по-различна и по-сериозна форма.
Хората, които са разочаровани, уморени и несигурни в бъдещето, често търсят утеха в религията. Така станало и с българите. След Симеоновите войни цялата страна била залята от религиозна вълна. Един от първите, които тръгнали по този път, бил самият цар, прочут с набожността си и с усърдието си да открива светци. Много от поданиците му го последвали. Към манастирите се стичали тълпи от желаещи да надянат монашеското расо; други се стремели към още по-голяма святост и ставали отшелници, за да прекарат живота си в сурови лишения. Пръв сред тях бил един пастир, наречен Иван, който под името св. Иван Рилски се превърнал в светец-покровител на България. Дълги години Иван Рилски живял като свят човек в хралупата на един дъб, докато накрая дъбът рухнал и той трябвало да се пресели в една пещера високо в Рила планина. Славата му се разнесла нашироко и веднъж царят, който бил на лов в тези места, си направил труда да открие убежището му и да го посети. Петър бил раздразнен от една проповед, която светецът бил отправил към ловците му. Но след като се срещнал с него очи в очи, той бил дълбоко впечатлен от неговата святост и на драго сърце го взел под покровителството си. Когато през 946 г. Иван умрял, тялото му било погребано тържествено в Сердика (София), но по-късно било ььрнато обратно в планината, в големия манастир, който днес носи неговото име.360
Но тази религиозна жар имала и друга страна. В най-изопачена форма тя се проявила у собствения брат на царя, Вениамин — единственият, който останал настрана от политическите интриги. Вениамин посветил живота си на черната магия и станал толкова изкусен магьосник, че по своя воля можел да се превръща във вълк ли в каквото животно си пожелае.361 Много от сънародниците му проявявали прекомерен интерес към гадател-ството и нечистите сили362, но малцина можели да се надяват да достигнат неговата вещина. Затова, а може би и защото бил твърде отблъскващ, Вениамин, не успял да привлече голям брой последователи. Далеч по-влиятелен и опасен, както в политическо, така и във верско отношение, бил един скромен поп или селски свещеник на име Богомил.
Поп Богомил, най-значителният еретически водач в цялото Средновековие, е фигура, забулена в неизвестност. Не можем да кажем къде и кога е живял, нито дори точно кой е бил. Единственото, което знаем, е че „в годините на правоверния цар Петър в българската земя. . . се яви поп на име Богомил, . . .който пръв начена да проповяда ерес в българската земя“363; че според обичая на своята секта да се приема второ име, той се наричал и Йеремия; че му се приписват няколко притчи и проповеди и че неговата ерес процъфтявала преди 956 г. Доста трудно е да се открие дори и същността на идеите, които самият той е проповядвал. От произведенията на богомилите, както са наричали последователите на поп Богомил в Източна Европа, не се е запазило нищо, освен няколко приказки и легенди за библейски лица или светци, а също и някои проповеди — толкова посредствени, че в тях трудно се долавя и следа от ерес.364 По-подробни сведения за богомилските възгледи и обреди сме принудени да търсим в произведенията на техните врагове, но дори и повечето от тях са от по-късно време, а за един-два века ересите, както и официалните религии, могат да се изменят и да развият своите догми. Има обаче и две изключения — два документа, написани против самия Богомил или докато още е бил жив, или скоро след смъртта му.
357
Theophanes Continuants, p. 419. Това е станало след големите мразове на 928–929 г.
358
Ibid., p. 420.
359
През 926 г., преди подписването на мира, а един италиански пратеник, който пътувал за Константинопол, се натъкнал на славянски разбойници на границата край Солун (Liudprandus. Antapodosis, p. 83). Навярно мирът почти не е променил тамошното положение.
360
Живот Jоваna Рилског (ред Новаковић), passim, особ. с. 227 сл. (разказа за срещата с Петър); Иванов, Св. Иван Рилски, с. 1—20.
361
Liudprandus. Antapodosis, p. 88.
362
Козма заклеймява разпространеното увлечение по гадателството.
363
Слово Козмы, с. 4. В Синодика на цар Борис (с. 32) има едно подобно кратко изречение.
364
Вж. Иванов. Цит. съч., където са дадени важните богомилски съчинения; Léger. L’Hérésie des Bogomiles, passim; La Littérature Slave en Bulgarie au Moyen Age: Les Bogomiles, където са дадени някои от най-популярните им легенди.