История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Бракът бил голяма победа за авторитета на България. За първи път от половин хилядолетие насам имперска дъщеря се омъжвала извън Империята. Сега светът видял, че България вече не е варварска държава, с чийто народ е недостойно да се сродява. Консервативните константинополски политици оплаквали този брак като унижение за имперската кръв. Но след като императорът бил дал съгласието си, те вече не можели да кажат нищо.340 Мирният договор, подписан едновременно с брачното споразумение, също повдигнал самочувствието и гордостта на българите. Окончателните му условия, изготвени предимно от протовестиарий Теофан341, били разделени в три групи: териториални, финансови и отнасящи се до българските държавно-църковни титли.
В териториално отношение изглежда почти не е имало промени. Възможно е българите да са получили някои градове в Македония, но Империята си възвърнала Созопол и Агатопол, а очевидно и цялата брегова линия по р. Дицина, на север от Месемврия. Но може би Девелт, разположен на Бургаския залив, е останал във владение на Петър.342
Още по-трудно е да се разбере какви точно са били финансовите условия. Очевидно императорът се е задължил да плаща на българския цар ежегоден данък, под една или друга форма — може би стоте scaramangia, обещани на Симеон. Той явно е бил изплащан до времето на император Никифор Фока, чийто своеволен отказ да го изплаща станал причина за война. Но тази война не била започната от българите; императорът нападнал България, използувайки своите съюзници русите. В друга хроника от онова време, без да се споменава конкретна война, се казва, че след смъртта на жена си Петър смирено изпратил свои представители в Константинопол, за да подновят мирния договор.343 Следователно тези дарове или данъци по всяка вероятност е трябвало да бъдат изплащани само докато е била жива царицата — т.е. те са били нещо като годишен доход, който й се давал, за да води живот, подобаващ на произхода й, а Петър не е имал право да изисква тяхното изплащане и след смъртта й. Във връзка с финансовите условия на договора императорът получил обратно голям брой пленници. Не става ясно дали те са били откупени. Константин Багренородни загатнал, че са били освободени от царя като дар за Роман, в отплата за ръката на внучката му.
Въпросът за титлите бил уреден твърде задоволително за българите. Императорският двор признал Петър за цар, а главата на българската църква — за независим патриарх. Но имало и известни уговорки. Седалище на патриаршията трябвало да бъде не Преслав, а някое друго митрополитско средище. По този начин българската патриаршия щяла да се отдели от царския двор и, както се надявали в Константинопол, щяла да изгуби част от националния си характер и до известна степен да се изплъзне от светската власт на царя. По този начин дори било възможно да се твърди, че на Балканския полуостров има двама патриарси не защото България настоявала за духовна независимост, а понеже нарасналия брой на цивилизованите християни изисквал това. И така, домораслият патриарх Леонтий Преславски бил свален и на негово място бил издигнат Дамян Дръстърски, чието патриаршеско достойнство и независимост били признати от целия източнохристиянски свят.344
По подобен начин в Константинопол можела да бъде оправдана и царската титла на Петър. Император Роман Лакапин бил щедър в раздаването на императорски санове. Преди него император бил зет му, а той самият издигнал трима от синовете си и замислял да издигне един от внуците си. Следователно, нямало причина да не признае за цар и мъжа на внучката си, а фактът, че той вече бил влиятелен независим владетел не бил от значение. Роман считал за свое право също и да отнеме титлата, ако Петър не се държи добре. И не е изключено по-късно той наистина да я е отнел за известно време.345 Но българите гледали на всичко това в по-друга светлина. Те знаели само, че Петър е първият и единствен чужд владетел, признат за цар от Новия Рим, и макар и да бил утвърдил титлата си чрез женитба с императроска дъщеря, в това нямало нищо унизително.
Третата отстъпка била, че българските пратеници в Константинопол получавали за вечни времена предимство пред всички останали. Това било естествено последствие от признаването на царската титла; то силно ласкаело българите, без да струва нищо на Империята, макар че по-късно щяло да засегне обидчивите посланици на франките.346
340
Constantine Porphyrogennetus (De Administrando Imperio, pp. 87—8) не одобрявал брака; според него Роман го бил допуснал поради своята необразованост и това не бивало да се повтаря повече. Но всъщност с него се създал прецедент. Двете внучки на Константин сключили подобни бракове — едната със западния император Отон II, а другата — с руския княз Владимир.
341
Theophanes Continuatus, p. 413.
342
Constantine Porphyrogennetus (Op. cit., p. 79), говорейки за русите, които пътували по море покрай черноморския бряг до Константинопол, казва, че от Дунава те „καταλαμβάνουσιν είς τον Κωνοπάν, και άπα τοΰ Κωνοπά είς Κωνοταντίαν είς τον ποταμόν Βάρνας (Варна), και από Βάρνας Ιρχονται είς τον ποταμόν την Διτζίναν απερ πάντα είσί γης της Βουλγαρίας. Από δε τής Διτζίνας είς τα τής Μεσημβρίας μέρη καταλαμβάνουσιν. . .“. От това става ясно, че цялата брегова линия от р. Дицина северно от Месемврия принадлежала на Империята, с изключение може би на Девелт, който обаче не бил на пътя на русите. Според Златарски (Цит. съч., с 525) границата е останала същата, както през 896 и 904 г.. с единствената разлика, че Империята отстъпила Агатопол, Созопол и Девелт. Той не цитира извори и не е ясно на какво се основава това твърдение.
343
Cedrenus, II, p. 346. На този въпрос се връщам по-долу с 155.
344
Както изтъква Златарски (Български архиепископи-патриарси), единствено по този начин може да се обясни Списъкът на българските архиепископи, в който Дамян Дръстърски е посочен като първи независим патриарх, признат за такъв от Роман Лакапин и живял до нашествието на Йоан Цимисхи, както и Синодикът на цар Борис, в който Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий се посочват като преславски патриарси. Малко вероятно е Дамян да се е задържал на поста си 45 години. Навярно той е умрял по-рано и след смъртта му царят е върнал патриаршията в Преслав, но Константинопол никога не признал преславските патриарси.
345
Че Роман е признал титлата именно сега се доказва от думите, почти едни и същи у всички хронисти, че Мария тържествувала от предстоящата си женитба с един „Βασιλεύς“. По-сложният въпрос дали титлата е била отнемана (повдигнат в De Ceremoniis) е разгледан в Приложение XI.
346
Liudprandus. Legatio, p. 186.