Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Обща кауза срещу общ враг. Бих могъл да се съглася с това — каза Боуен Марш. — Но това не значи, че трябва да позволим десетки хиляди примрели от глад диваци да минат през Вала. Да се върнат в селата си и да се бият с Другите там, а ние да запечатаме портите. Няма да е трудно, както ми казва Отел. Трябва само да запълним тунелите с камъни и да излеем вода през амбразурите. Валът прави останалото. Студът, тежестта… за един лунен кръг ще е все едно че никога не е имало порта. Всеки враг ще трябва да си изсече пътя, за да влезе.
— Или да го изкачи.
— Едва ли. Не са щурмоваци, нападнали да откраднат жена или плячка. Тормунд ще има със себе си стари жени, деца, стада овце и кози, дори мамути. Трябва му порта, а остават само три. А и да прати нагоре катерачи, защитата срещу тях е проста, все едно да нанижеш риба в казан.
„Рибата никога не се изкатерва от казана и не забива копие в корема ти.“ Джон сам беше изкатерил Вала.
Марш продължи:
— Стрелците на Манс Райдър трябва да са хвърлили десет хиляди стрели по нас, ако се съди по онези, които събрахме. По-малко от сто стигнаха до хората ни горе на Вала, повечето вдигнати от някой капризен порив на вятъра. Алин Червения от Розов лес беше единственият, който загина горе, и го уби падането му, не стрелата, забила се в крака му. Донал Ноя умря, докато удържаше портата. Доблестен акт, да… но ако порталът беше запечатан, нашият храбър оръжейник можеше все още да е сред нас. Дали сме изправени срещу сто противници, или срещу сто хиляди, докато ние сме горе на Вала, а те долу, не могат да ни навредят.
„Не греши.“ Воинството на Манс Райдър се беше разбило във Вала като вълна в скалист бряг, макар бранителите да не бяха повече от шепа старци, зелени момчета и сакати. И все пак това, което предлагаше Боуен, противоречеше на инстинктите на Джон.
— Ако запечатаме портите, не можем да пращаме обходниците си — изтъкна той. — Ще бъдем като слепи.
— Последният обход на лорд Мормон струва на Стража една четвърт от мъжете ни, милорд. Трябва да съхраним колкото сила ни е останала. Всяка смърт ни смалява, а сме останали прекалено малко… Заеми високия терен и печелиш битката, казваше чичо ми. Няма по-висока позиция от Вала, лорд-командире.
— Станис обещава земя и справедливост на всички диваци, които прегънат коляно. Никога няма да позволи да запечатаме портите.
Марш се поколеба.
— Лорд Сняг, не съм от тези, които вярват на слухове, но се говори, че ставате прекалено… дружелюбен с лорд Станис. Някои дори намекват, че сте…
„Бунтовник и обърни-плащ, да. И копеле, и варг също така.“ Джанос Слинт можеше да е свършил, но лъжите му си оставаха.
— Знам какво казват. — Джон беше чувал слуховете, виждал беше мъже да се извръщат, когато минаваше през двора. — Какво искат да направя, да ни вдигна срещу Станис и диваците едновременно ли? Негово величество има три пъти повече бойци от нас, а освен това е наш гост. Законите на гостоприемството го пазят. И освен това сме му задължени.
— Лорд Станис ни помогна, когато се нуждаехме от помощ — настоя Марш, — но все пак е бунтовник и каузата му е обречена. Обречена, както ще сме и ние, ако Железният трон ни дамгоса като предатели. Трябва да сме сигурни, че не избираме губещата страна.
— Нямам намерение да избирам ничия страна — отвърна Джон. — Но не съм толкова сигурен за изхода на тази война, колкото, изглежда, сте вие, милорд. Не и след като лорд Тивин е мъртъв. — Ако можеше да се вярва на приказките, идващи от кралския път, Ръката на краля беше убит от своя син джудже, докато седял в един нужник. Джон се беше срещнал за кратко с Тирион Ланистър. „Стисна ръката ми и ме нарече приятел.“ Трудно беше да се повярва, че малкият човек е имал куража да убие собствения си баща, но фактът, че лорд Тивин е мъртъв, изглеждаше извън съмнение. — Лъвът в Кралски чертог е кутре, а Железният трон е нарязвал на късчета възрастни мъже.
— Може и да е момче, милорд, но… крал Робърт беше много обичан и повечето мъже все още приемат, че Томен е негов син. Колкото повече виждат лорд Станис, толкова по-малко го обичат, а още по-малко им харесва лейди Мелисандра с нейните огньове и този неин мрачен червен бог. Оплакват се.
— Оплакваха се и от лорд-командир Мормон. Мъжете обичат да се оплакват от жените си и от лордовете си, каза ми веднъж той. А които нямат жени, се оплакват дваж повече от лордовете си. — Джон Сняг погледна към дървеното заграждение. Две стени бяха съборени, трета падаше бързо. — Ще ви оставя да довършите тук, Боуен. Погрижете се всички трупове да бъдат изгорени. Благодаря ви за съвета. Обещавам ви, ще обмисля всичко, което казахте.