Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Боуен Марш приближи коня си до коня на Джон.
— Не мислех, че някога ще видя този ден. — Лорд-стюардът беше отслабнал забележимо след раната в главата при Моста на черепите. Част от едното му ухо я нямаше. „Вече не прилича много на нар“, помисли Джон. Марш продължи: — Пуснахме кръв, за да спрем диваците при Ждрелото. Добри мъже загинаха там, приятели и братя. За какво?
— Кралството ще ни прокълне всички заради това — заяви със злъчен тон Алисър Торн. — Всеки честен човек във Вестерос ще обърне главата си и ще плюе при споменаването на Нощния страж.
„Какво знаеш ти за честните хора?“
— Тихо там, в строя.
Сир Алисър беше станал по-предпазлив, след като лорд Джанос загуби главата си, но злобата все още я имаше. Джон си беше поиграл с идеята да му възложи командването, което Слинт бе отказал, но предпочиташе да го държи близо до себе си. „Винаги е бил по-опасният от двамата.“ Вместо това прати един побелял стюард от Сенчеста кула да поеме командването на Сив страж.
Надяваше се двата нови гарнизона да променят сериозно нещата. „Стражът може накара свободния народ да пуснат кръв, но в крайна сметка не можем да се надяваме да ги спрем.“ Предаването на Манс Райдър на огъня не отменяше тази истина. „Все пак сме твърде малко, а те са твърде много, а без обходници все едно, че сме слепи. Трябва да пратя хора навън. Но ако го направя, дали ще се върнат?“
Тунелът през Вала беше тесен и извит, а много от диваците бяха стари, болни или ранени, тъй че преминаването течеше болезнено бавно. Докато последният от тях превие коляно, нощта бе паднала. Огънят в ямата загасваше, а сянката на краля се бе смалила до четвърт от предишния си ръст. Джон Сняг виждаше дъха му във въздуха. „Студено — помисли си. — И става все по-студено. Този маскарад продължи твърде дълго.“
В заграждението се задържаха четирийсетина души. Между тях имаше четирима великани, грамадни космати същества с изгърбени рамене, с крака големи колкото три дънера и с огромни плоски ходила. Колкото и големи да бяха, все пак можеха да минат през Вала, но единият не искаше да остави мамута си, а другите не искаха да оставят него. Всички останали бяха с човешки ръст. Имаше умрели и издъхващи; повечето бяха техни роднини или близки приятели и не искаха да ги изоставят дори и за купа лучена супа.
Някои треперещи, други — твърде изтръпнали, за да могат и да треперят, заслушаха се, когато гласът на краля прогърмя от Вала.
— Свободни сте да си идете — каза им Станис. — Кажете на своите хора какво видяхте. Кажете им, че видяхте истинския крал и че са добре дошли в кралството му, стига да спазват мира му. Иначе най-добре да бягат и да се крият. Няма да търпя повече щурмове на моя Вал.
— Едно кралство, един бог, един крал! — извика лейди Мелисандра.
Хората на кралицата подеха вика и заудряха с копията си по щитовете.
— Едно кралство, един бог, един крал! СТАНИС! СТАНИС! ЕДНО КРАЛСТВО, ЕДИН БОГ, ЕДИН КРАЛ!
Вал не се присъедини към възгласите, видя Джон. Нито братята на Нощния страж. По време на възгласите малкото останали диваци се стопиха между дърветата. Великаните тръгнаха последни, двама яхнали мамут, другите двама — пеш. Останаха само мъртвите. Станис слезе от платформата, Мелисандра вървеше до него. „Червената му сянка. Никога не го оставя задълго.“ Почетната стража на краля ги обкръжи: сир Годри, сир Клейтън и още дузина рицари, всички хора на кралицата. Лунната светлина блещукаше по бронята им, вятърът плющеше в наметалата.
— Лорд-стюард — каза Джон на Марш, — съборете оградата за дърва за огрев и хвърлете труповете в пламъците.
— Както заповяда милорд. — Марш зарева заповеди и стюардите му се откъснаха от редиците, за да нападнат дървените стени. Лорд-стюардът ги загледа намръщен. — Тези диваци… мислите ли, че ще останат верни, милорд?
— Някои — да. Не всички. Ние също имаме своите страхливци и негодници, своите слабаци и глупци, като тях.
— Клетвите ни… заклели сме се да браним кралството…
— Щом хората от свободния народ се заселят в Дара, ще станат част от кралството — изтъкна Джон. — Времената са ужасни и вероятно ще стават още по-отчайващи. Виждали сме лицето на своя истински враг, мъртвешки бяло лице с яркосини очи. Свободният народ също са виждали това лице. Станис е прав в това. Каузата ни трябва да стане обща с диваците.