Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Бебето е мое - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бебето е мое

Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:

Гениалната физичка д-р Джейн Дарлингтън отчаяно копнее за бебе. Но да се намери подходящ баща не е толкова лесно. Суперинтелигентността на Джейн винаги я е карала да се чувства самотна и по-различна от останалите и затова тя е твърдо решена да спести подобна участ на бъдещото си дете. Което означава, че трябва да нaмери някой много специален за баща на своето бебе. Някой много, много... глупав.
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 143
Перейти на страницу:

Откри неподозиран дотогава източник на сила, който й даде смелостта да се опълчи на майка му.

- Ако не съм достатъчно добра за него, тогаз най-добре ми изправете кривините, защото с децата ми няма да ходим никъде.

Не бе станало лесно, но постепенно между двете жени се бе зародило крехко съюзничество. Лин прие наставничеството на Милдред Бонър във всичко: как да говори и да ходи, какви ястия да приготвя. Беше настояла, че Амбър звучи просташки и че от сега нататък трябва да се нарича Лин.

Докато Кал си играеше в краката й, тя поглъщаше книгите от списъците за курса по английски на Джим; понякога оставяше малките на грижите на една жена, чиито деца бавеше друг път в замяна, за да може да се промъкне в някоя от по-големите аудитории и да се внедри в лекции по история, литература и изкуство - предмети, които подхранваха поетичната й душа.

Гейб се роди и семейството разтвори кесията, достатъчно, за да поемат разходите на Джим за училище, както и нейните медицински сметки. Парите все още бяха малко, но поне вече не живееха в крайна оскъдица. Милдред настоя да се преместят в по-хубав апартамент, обзаведен с мебели на семейство Бонър.

Преобразяването на Лин бе толкова постепенно, че тя никога не разбра кога всъщност съпругът й го осъзна. Той продължи да я люби почти всяка вечер и ако не го закачеше, разсмееше или шепнеше палави думи в ухото му, сякаш не я забелязваше. Тя стана по-сдържана и извън спалнята и одобрителните му погледи от време на време бяха наградата й за проявения самоконтрол. Постепенно се научи да държи любовта към мъжа си скрита там, където не можеше да засрами никого.

Той завърши подготвителните години в колежа и продължи с тежкото следване на медицина, докато нейният свят бе съсредоточен върху нуждите на синовете й и неспирните й усилия за самоусъвършенстване. Когато Джим приключи стажа си, се върнаха в Салвейшън, така че той да се включи в лекарската практика на баща си.

Годините си минаваха и тя намираше удовлетворение в синовете си, работата си в общността и страстта към изкуствата. Двамата водеха свой живот, отделен от този на другия. Той бе неотменно грижовен към нея, а в спалнята споделяха, ако не близост, то поне страст. Постепенно момчетата напуснаха дома

и Лин откри нов покой. Обичаше съпруга си с цялото си сърце и не го винеше много за това, че не й отвръща със същото.

А после Джейми и Чери загинаха и Джим Бонър бе рухнал.

В месеците, последвали смъртта им, бе започнал да я наранява по безброй начини и сега тя имаше чувството, че кръвта й изтича, бавно, но неумолимо. Беше станала всичко онова, което той очакваше, а ето че сега не го искаше. Вместо това желаеше нещо, което тя вече не бе в състояние да му даде.

12.

Ани позвъни на Джейн малко преди осем сутринта в понеделник и обяви, че през следващите няколко дни не възнамерява да се занимава с градината и че не иска никой от тях да й досажда, докато тя не ги повика. Нея ако питали, двойка младоженци би трябвало да си имат по-интересни неща за правене от това да отегчават една старица до смърт.

Като се усмихваше, Джейн затвори телефона и се върна при овесената каша, която приготвяше. Надяваше се, когато самата тя остарее, да й стиска да я бива толкова, колкото Ани.

- Кой беше?

Тя подскочи и изпусна лъжицата, когато Кал, сънен и страхотно привлекателен, влезе в кухнята. Носеше дънки и разкопчана риза от мека вълна. Косата му беше разрошена, а краката - боси.

- Не се промъквай така зад мен!

Опита се да убеди сама себе си, че неканеното разтуптяване на сърцето й се дължи на уплахата, а не на вида му, разчорлен и престъпно красив.

- Не се промъквах. Просто стъпвам леко.

- Е, не го прави вече.

- Ама че сприхаво профи.

- Профи?

- Професор. Такъв с титла. Ние, тъпите спортисти, ви наричаме така.

Джейн грабна една чиста лъжица и я заби в овесената каша.

- А пък ние ви наричаме тъпи спортисти, което иде да покаже колко сме умни.

Кал се разсмя. Какво ставаше тук? Обикновено докато слезе за закуска, него вече го нямаше. Дори в онези сутрини миналата седмица, когато се бе задържал вкъщи, за да я откара при Ани, двамата не се бяха хранили заедно и той си стоеше в кабинета.

- Кой се обади? - попита я отново.

- Ани. Днес не иска да й досаждаме.

- Хубаво.

Съпругът й отиде в килера и излезе с една от половин дузината кутии зърнени закуски „Лъки Чармс“, които държеше там, заедно с пакети чипс, бисквити и шоколадови десерти. От мястото си до печката Джейн го видя как насипва същинска планина от пъстроцветната закуска в една купа, след което изважда мляко от хладилника.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)