Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Вечерта се точеше бавно. Когато Джим й зададе въпрос за работата й, обяснението й беше снизходително. После Лин я покани да се присъедини към нейния читателски клуб и Джейн отвърна, че няма време за женски сбирки. Когато Итън каза, че се надява да я види по време на неделните служби, тя му отговори, че не е вярваща.
„Съжалявам, Господи, но правя най-доброто, на което съм способна. Те са добри хора и не заслужават още болка. “
Най-сетне дойде време да си тръгват. Всички бяха сковано любезни, ала от вниманието й не убягнаха сбърчените вежди на Джим, докато се сбогуваше, и дълбоката тревога в очите на Лин, когато прегърна сина си.
Кал изчака, докато излязат от алеята за колите, преди да я погледне.
- Благодаря ти, Джейн.
Тя се взираше право пред себе си.
- Няма да мога да го направя още веднъж. Дръж ги настрана от мен.
- Обещавам.
- Сериозно ти говоря.
- Знам, че не ти беше лесно - меко каза той.
- Те са прекрасни хора. Беше ужасно.
Той не проговори, чак докато не стигнаха покрайнините на града.
- Мислех си за нещо. Какво ще кажеш двамата с теб да излезем на среща някой от тези дни?
Това ли беше наградата й, задето се беше унижила тази вечер? Фактът, че бе избрал именно този момент да й отправи предложението, я направи язвителна.
- Трябва ли да нося торба на главата си, в случай че някой ме види?
- Необходим ли е целият този сарказъм? Поканих те на среща. Единственото, което трябва да сториш, е да кажеш „да“ или „не“.
- Кога?
- Не знам. Какво ще кажеш за следващата сряда вечер?
- Къде ще отидем?
- Не се тревожи за това. Просто си обуй най-тесните дънки, които имаш, и може би някое лъскаво потниче с дълбоко деколте.
- Вече едва успявам да закопчея тесните си дънки и нямам потничета с дълбоко деколте. А дори и да имах, времето е твърде студено.
- Мисля, че съм в състояние да те сгрея повече от достатъчно. А ако не успееш да закопчаеш дънките си, просто ги остави разкопчани.
Дълбоките нотки на сексуално обещание в гласа му я накараха да потрепери. Той я погледна и на Джейн й се стори, че я гали с очите си. Едва ли би могъл да направи намеренията си по-ясни. Искаше я и възнамеряваше да я има.
Ала въпросът си оставаше - беше ли готова за него? Винаги бе приемала живота много на сериозно и нищо не би могло да я накара да се отнася към него нехайно. Щеше ли да успее да се справи с болката, която я очакваше в бъдеще, ако свалеше гарда с Кал?
Главата бе започнала да я наболява и тя се обърна към прозореца, без да му отговори. Опита се да отвлече вниманието си от искрата, която припламваше помежду им, като насочи мислите си към родителите му и докато джипът минаваше по тихите улици на Салвейшън, тя се зае да подреди наум наученото досега за тях.
Лин невинаги е била сдържаната, изискана дама, която бе дала толкова изтънчена вечеря днес. А Джим? Джейн искаше да изпитва антипатия към него, ала тази вечер бе зърнала в очите му копнеж, когато поглеждаше жена си, и просто не бе в състояние да храни истинска неприязън към мъж, способен на подобни чувства.
„ Какво бе станало с двете влюбени хлапета, току-що завършили гимназия ", зачуди се тя.
Джим влезе в кухнята и си наля остатъка от безкофеиновото кафе. Лин стоеше до умивалника с гръб към него. Винаги го загърбваше, помисли си той, макар че това всъщност нямаше значение, защото дори да беше с лице към него, никога не му позволяваше да види друго, освен учтивата маска, която носеше пред всички, освен пред синовете им.
Бе започнала да се преобразява в съвършената съпруга на лекар, още докато беше бременна с Кал. Помнеше как бе приветствал нарастващата й сдържаност и факта, че вече не го излагаше пред другите с лоша граматика или изблици на чувства. С течение на годините повярва, че нейната промяна бе попречила на брака им да се превърне в бедствието, което всички предричаха, че ще бъде. Дори смяташе, че е щастлив.
А после изгуби единствения си внук и снахата, която обожаваше. По-късно, изправен пред бездънната тъга на средния му син и собственото си безсилие да я облекчи по какъвто и да било начин, нещо в него се беше прекършило. Когато Кал им позвъни с новината, че се е оженил, най-сетне си позволи да изпита надежда. Ала след това се запозна с новата си снаха. Как бе могъл първородният му син да се ожени за тази студена, високомерна кучка? Нима не осъзнаваше, че ще го направи нещастен?